— Добър удар, дребно магьосниче — похвали го Детуинг, но дългата му муцуна се изкриви в студена усмивка. — Но тези магийки ги знам хиляди години преди расата ти да ги научи… Ще трябва да се постараеш много повече, ако искаш да пробиеш кожата ми!
Груул отново се нахвърли върху него, спечелвайки неохотно възхищение от страна на Кадгар, който отчаяно се чудеше какво да направи. Детуинг отново насочи вниманието си към грона, на чиито мощни удари устоя с лекота, размахвайки само криле.
Кадгар се загледа в дракона и усети някакво лошо чувство още докато подновяваше атаката си. И с ужас видя как Детуинг без никакво усилие отблъсна магията, която трябваше да вледени дори костите му. Детуинг беше прав. Кадгар осъзна, че е действал като надменен глупак. По никакъв начин не можеше да прониже бронираната драконова кожа. Бронирана…
Кадгар присви очи. Детуинг блестеше на червената слънчева светлина, блестеше като месинг или като кърваво езеро… и Кадгар го наблюдаваше внимателно. Металното покритие… И процепите и пукнатините, под които прозираше магма… И всичко си пасна. Вледеняващото му заклинание не проработи, защото не можеше да се пребори с горещината, която цялото тяло на Детуинг излъчва. Черният дракон буквално бе изграден от лава! А тези плочи по дължината на гръбнака му… които сега Кадгар забеляза, че са зачервени по краищата от горещината… придържаха цялото му тяло.
Светкавицата също не проработи. Огънят и ледът бяха безполезни. Най-мощните му магии не действаха на дракони. Ами най-слабите тогава? Дали да не опита едно от първите заклинания, които научи в Даларан, най-елементарния трик, който всеки чирак знае?
В него се надигна надежда — болезнена, но опияняваща. Можеше и да стане… може би. Това бе последният му шанс и той щеше да го използва. Трябваше да го направи. Но трябваше и да се приближи. Кадгар се промъкна, присви рамене и се прокрадна напред между Туралиън и Алериа, които се биеха с един черен дракон до двама огри. И пристъпи… сам… към Детуинг. За щастие, Груул продължаваше да му отвлича вниманието, и никое от двете гигантски същества не забеляза привидно стария мъж, който се промъкна до тях и застана само на десетина крачки от главата на Детуинг. Груул се бореше с тежкия ноктест крак, с който Детуинг го бе приклещил към земята. Драконът се беше навел и тъкмо отваряше уста, когато Кадгар вдигна ръце и произнесе заклинанието си. Детуинг усети магията и се огледа наоколо, а когато съзря Кадгар, му се изсмя.
— Още магийки? — подигра му се драконът и присви очи като доволна котка. — Колко забавно. Не разбра ли, че твоите трикове не могат да ме наранят? — но после, когато осъзна думите на Кадгар, очите му рязко се разшириха от ужас. — Какво си… жалка твар, ще ти откъсна езика!
Той се обърна, напълно игнорирайки Груул, и се устреми към Кадгар. Гледката бе толкова страховита, че Кадгар почти забрави да довърши заклинанието. Той разтърси глава, съвзе се и изрече последните думи с треперещ глас. От дракона пред него отекна мощен пукот. Детуинг изрева и се сгърчи от болка, когато металните плочи, покриващи тялото му, се разместиха и започнаха да се отделят от него. Връзките им се разкъсаха и няколко плочи напълно се отделиха, а изпод тях потече магма, като че изригна вулкан и заля долината. Явно бронята на Детуинг наистина бе придържала тялото му, а сега заклинанието на Кадгар я премахваше и драконът започна да се разпада.
— Не! — Детуинг изглеждаше напълно потресен, ако това изобщо бе възможно.
Той изви врат, за да огледа щетите — изкривения метал и леещата се магма, и обърна яростно блестящи очи към Кадгар.
— Този път може и да победиш, признавам. Но ме чуй внимателно! Добре те запомних, магьосниче!
Кадгар преглътна тежко, без да може да отмести поглед.
— Образът ти е запечатан в паметта ми — продължи Детуинг, а гласът му завибрира по костите на Кадгар. — Ще те преследвам както в съня ти, така и след като се събудиш. Бъди сигурен, че ще те хвана, и щом го направя, ще ме молиш да те убия! Защото само така ще можеш да се спасиш от ужаса, който те чака.
Величествените му криле се разпънаха, а мощните му нокти се отвориха и освободиха както Груул, така и черепа. И Детуинг се издигна във въздуха и полетя към планините, пляскайки тежко с криле. Силно разтрепераните крака на Кадгар най-накрая поддадоха и той се свлече на земята, където остана известно време занемял и всъщност с ясното съзнание, че бе извадил невероятен късмет.