Двадесет и четири
— Хей, момчета!
Изненадан, Туралиън вдигна очи. Някаква форма тъкмо се бе стрелнала от облаците и прелиташе в мрачното небе. Този вик моментално спря Алериа и рейнджърите й да обсипят снижаващата се фигура със стрели и попречи на Туралиън да заповяда на хората си да заемат защитна позиция. Вместо това паладинът отстъпи назад и зачака — с прибрани ръце и лека усмивка той наблюдаваше как Скай’рий разперва криле и се приготвя за кацане. Още преди полуптицата да забие мощните си нокти в земята, Кърдран вече се смъкваше от гърба й и бързо закрачи към Алериа и Кадгар. Радостта на Туралиън от срещата с джуджето обаче се помрачи, когато забеляза скованата му и бавна походка, и дори премина в тревога, виждайки и странната прегърбена фигура, която също скочи от грифона и забърза след джуджето.
— А-а! Колко се радвам да ви видя всичките — каза Кърдран, здрависа се с Туралиън и Кадгар и целуна ръка на Алериа. — Едва се отървахме, ей! Тия проклети зеленокожи ме хвана’а, да им се не види.
Туралиън се намръщи и огледа ниския си другар.
— Радвам се, че си успял да им се измъкнеш.
— А, не… спаси’а ме и ме излекува’а — поправи го Кърдран. — Момчето Данат ме ’дигна на крака и после им видя сметката в ония руини. Викат им Окиндун. Там си намерихме и един странен приятел, дет’ мо’е даже тебе да понаучи туй-онуй за Светлината. Мно’о добре стана, че се появи… аз, ъ-ъ… не бях в най-добрата си форма.
Туралиън изгледа другаря си с подновено чувство на възхищение. Това, което Кърдран току-що каза, бе равносилно на признание, че е бил на смъртно легло.
— Много се радвам — каза въодушевено той.
— Е-е, ама ня’а се зарадваш на следващата част. Нер’зул се измъкна. Той и любимите му рицари на смъртта направи’а магия, с която се пренесо’а на няк’во място, дет’ му викат Черния храм, и не успяхме да ги спрем.
Туралиън въздъхна и постави ръка върху рамото на Кърдран.
— Не се тревожи, Кърдран. Сигурен съм, че с Данат сте дали най-доброто от себе си. И наистина се радвам, че си добре. — Той замислено прокара ръка през косата си. — Черен храм… звучи страшно. Какво знаем за него?
— Не мно’о, ама тоя пернат приятел тука ше ни заведе до там.
Кърдран посочи с палец към фигурата, която го бе придружила на гърба на Скай’рий. Тя се поклони раболепно.
— Т’ва е Гризик. Той заведе Данат до Окиндун и после Данат ме откри там.
— Гризик знае! — заяви птицечовекът с висок и тънък глас. — Аз каже за Черен храм. Знае какво и къде!
— Това ли е спасителят ти? — попита Алериа. — Този, който те е излекувал?
— Не, не, онзи беше дренаи. Малко сложно стана…
— Тогава какво си ти? — попита спокойно Алериа и Туралиън осъзна, че елфските й очи са проникнали през сенките на качулката, покриваща лицето на Гризик.
— Аз аракоа — отговори Гризик и отметна качулката си.
Туралиън се опита да запази самообладание, забелязвайки дългия клюн и оперението по главата на странника.
— Ние родени на този свят… като орки. Аракоа дълго време живее сами. Малко среща орки и дренаи. После орки събрали, съюзили и станали Орда. И убили дренаи.
— Окиндун е бил гробищният град на тия дренаи — поясни Кърдран. — Тъй ми каза Гризик.
— И Черен храм на дренаи — допълни Гризик. — Но тогава имал друго име. Там последна крепост на дренаи и там аз и мои братя също отишли да воюва с орки — в очите му проблесна нещо, което Туралиън възприе като гняв, но като че ли се долавяше и някаква злоба. — Тогава провалихме. Но не защото били малко. Орки имали вещер — Гул’дан. Той много силен. Той променил земя, призовал вулкан сред нас — сега в малките му очички определено блестеше гняв.
— Гул’дан, а? — Кадгар свали торбата от рамото си, отвори я и извади черепа. — Ето това е всичко, което е останало от него. Повече няма да ви притеснява — каза младият-стар магьосник на съществото аракоа, преди бързо да прибере черепа обратно, прикривайки облекчението си.
Гризик се облещи.
— Вие убили Гул’дан? — попита той почти шепнешком.
— Не — призна Туралиън. — Някой друг ни изпревари. Но ние унищожихме силите на Ордата и разрушихме една от главните им крепости. Сега трябва само да стигнем до Черния храм, да открием Нер’зул и да го убием.