Съществото аракоа изпъна врат.
— Аз може заведе там.
Туралиън срещна погледа на Кърдран, който сви рамене. Туралиън разбра — мъдрото джудже също не беше сигурно дали може да се довери на Гризик, но нямаха друг избор.
— Благодаря ти — обърна се той към птицечовека. — Помощта ти е добре дошла — после се обърна към Кърдран. — Довечера заедно ще начертаем карта, базирана на информацията на Гризик. Утре ще се върнете при Данат. Ще решим къде да се съберем за последната атака.
Кърдран кимна.
— Добре, момко, тоя план ми харесва — съгласи се той. — А се’а кой мо’е ми донесе бира и нещо за ядене? Кат’ се подкрепя, ше ви разкажа повече за пътуването ни и битката при Окиндун.
Туралиън се усмихна.
— Нямам търпение — каза той на джуджето и наистина беше така.
Той срещна погледа на Алериа и се усмихна, когато тя мушна ръката си в неговата. Утре отново щяха да потеглят на път, но поне тази нощ щяха да поседят и да пийнат и да послушат несъмнено колоритната история на Уайлдхамър.
Няколко дни по-късно те яздеха между две ниски планински вериги, когато пред тях се откри една широка долина. Кърдран ги беше открил, докато почти се бяха изравнили с мястото, което Туралиън знаеше, че орките наричат цитадела Хелфайър и Тъмния портал. Гризик ги беше повел още по-далеч на юг и после на изток, покрай водите, които аракоа бе представил като Поглъщащото море62. Там, на самия край на сушата, се издигаше Черния храм, където долината Шадоумуун се простираше към планините, които се спускаха право в бурното море. И точно там ги чакаха Данат и останалите от Алианса. Те не бяха губили време. Щом дръпна юздите и спря, Туралиън забеляза груб, но функционален лагер близо до югозападния край на долината, около половината на който бяха издигнати дебели дървени стълбове.
— Идеята бе на Кърдран — каза Данат, когато се приближи до тях и стисна ръката на Туралиън. — Беше решил, че е нужно да си устроим място, откъдето да наблюдаваме долината, а и на двама ни се стори, че тук ще имаме добра позиция за отбрана.
Туралиън кимна. Наистина беше така — от тук можеха да видят всичко до самия край на брега, включително масивния вулкан, който се издигаше в центъра, и бълваше дим, пепел и лава във всички посоки.
— М-да, тука е по-добре и не се налага някой да стъпва по оная земя — добави Кърдран, присъединявайки се към тях. — Ако не виждате, лавата е зелена и цял’та земя е просмукана с нея.
Кадгар кимна и Туралиън забеляза измъченото изражение на другаря си.
— Тъмна магия — прошепна той с дрезгав глас. — Най-чистата тъмна магия, която съм виждал. Дори нямам представа какви заклинания е използвал Гул’дан, за да сътвори всичко това. Това е чисто оскверняване на природата… нищо чудно, че целият свят загива. — Той се намръщи към Кърдран. — Дръж хората си възможно по-далеч от онова нещо. И не навлизайте в долината, освен при крайна нужда.
— О-о, не се тревожи, ше летим далеч от там — увери го Кърдран. — Добрата новина все пак е, че вече огледахме мястото — той извади парче пергамент и им показа картата, която бе начертал. — Черният портал е там, в далечния източен край — каза той и посочи към масивната тъмна структура, която ясно се виждаше през долината. — От там не мо’е и да се излезе лесно, освен през долината. Направо си е кат’ голяма подкова, дет’ се отваря насам.
— Някаква следа от Нер’зул? — попита Алериа.
— Да-а, там е — отвърна Кърдран. — Заедно с ония рицари на смъртта и още няколко орки, но не са мно’о. — Той се усмихна широко. — Тоя път ги приклещихме, ня’а накъде да бягат.
Туралиън вдигна поглед към Данат, който кимна.
— Обсадихме храма веднага, щом пристигнахме — обясни той. — Не искахме да рискуваме да получат подкрепления.
— Добре — Туралиън се обърна към останалите. — Трябва сами да отидем там. Кадгар, ти си ключът — трябва да елиминираш Нер’зул и да спреш заклинанията му. Алериа, ти и рейнджърите ще го защитавате от разстояние. Стреляйте по всичко, което се обърне към него. Аз ще съм плътно зад него и ще се погрижа за всичко отблизо. Пробиваме защитите им, откриваме Нер’зул, убиваме го, вземаме си артефактите и се омитаме от тук. Съгласни ли сте?
— Абсолютно — съгласи се Кадгар и останалите също кимнаха.
— Добре.
Туралиън въздъхна и изрече кратка молитва, призовавайки Светлината за защита. Той усети как тя ги облива — топла и успокояваща, и й благодари. Стисна ръце с Кърдран, Данат и Кадгар и се обърна към Алериа. Тя се усмихна храбро, макар и да знаеше рисковете. Алериа. Слава на Светлината, те не проявиха глупостта да продължат да странят един от друг. Вместо това бяха открили сила и спокойствие в близостта си. Той я притисна до себе си за един дълъг момент, опрял брадичка в златистата й коса. После се наведе и я целуна. Отдръпна се, усмихна се възможно най-искрено и вдигна чука си.