Той вдигна поглед към шума от пляскащи криле. Над покрива кръжаха няколко грифона, които разпериха криле, приготвяйки се да се приземят. Кадгар забеляза Кърдран, а друго джудже Уайлдхамър му помаха с ръка. Магьосникът кимна, бързо прибра книгата в торбата си и подаде ценния товар на джуджето. После сграбчи протегната му ръка и се метна на гърба на грифона.
— Къде са Алериа и Туралиън? — попита Кадгар.
— Го’орят с войските — отвърна Кърдран.
— Ще трябва да ни настигнат — каза Кадгар и поклати глава. — Нямаме време за губене! Към Тъмния портал!
С по двама пътници на гръб, грифоните изграчиха, когато ездачите им дръпнаха юздите, завъртяха се и се издигнаха, размахвайки силно криле срещу вятъра. Кадгар гледаше как Черния храм остава в далечината и затвори очи, а косата и брадата му се развяха зад гърба му. Той стискаше здраво торбата. С грифоните щяха да стигнат до портала за часове, вместо за дни. И той се надяваше това да е достатъчно навреме.
Алериа подпря глава на рамото на любимия си мъж, докато грифонът се носеше над Черния храм. Тя нежно се притисна към Туралиън, в знак на мълчалива подкрепа. Елфата знаеше колко помрачено бе сърцето му заради това, което му предстоеше да направи. Но знаеше още, че той няма да загърби дълга си.
— Синове на Лотар! — провикна се Туралиън, вдигнал високо чука си.
Алериа извърна поглед от светлината му, която пронизваше надвисналите облаци и обливаше с бяло сияние цялата долина — от Черния храм зад гърба им до укреплението на Алианса далеч пред тях.
— Преди няколко месеца преминахме през Тъмния портал, без да знаем какво ни чака тук, но с убеждението, че трябва да го направим. Трябваше да попречим на Ордата да нахлуе в други светове, както се опита — и се провали! — да направи с нашия любим Азерот. И моментът за това настъпи именно сега. Кадгар разполага с всичко нужно да затвори портала, но в този свят настана хаос. Азерот — нашият дом — отново е застрашен. Трябва да направим всичко по силите си… да дадем всичко от себе си… да спасим дома си и семействата, които оставихме там. — Той огледа мъжете пред себе си и Алериа знаеше, че се опитва да запечата образа на всеки един от тях в съзнанието си. — Аз ще отида да помогна на Кадгар, да го защитя, защото със сигурност ще срещнем съпротива. А вие… трябва да удържите положението тук. Никога досега не сте ме проваляли. И знам, братя мои, че няма да го направите и сега — гласът му потрепна. През сълзите в собствените си очи Алериа забеляза, че той също плаче. — Никой от нас не може да каже какво ще се случи. Може да оцелеем и да се върнем у дома, да доживеем старините си с невероятните истории за внуците си. Но може и да загинем тук, на този свят. И ако това е съдбата ни, знам, че всеки от вас с радост ще я приеме. Защото ние се борим за родния си свят… за семействата си… за честта си. Борим се за това народът ни да живее свободно, благодарение на усилията ни тук, днес, в този час, в този миг. И ако има нещо в този свят или в който и да е друг свят, за което си заслужава да умрем… Светлината знае, това е то.
Алериа се вторачи в него. Очите му, макар и пълни със сълзи, излъчваха ослепителна бяла светлина. Тя потрепна от страхопочитание. „Светъл… Туралиън, мили мой, толкова си светъл.“
— Синове на Лотар! Светлината е с вас… винаги е била и винаги ще бъде. За Азерот!
Чукът му проблесна по-ярко от слънцето и много от орките наблизо изреваха и изпопадаха по земята със заслепени очи. Войниците на Туралиън обаче получиха сили от блясъка и нададоха радостни възгласи, когато грифоните се издигнаха и понесоха Алериа и командира им към Тъмния портал.
— Ще ми се да можех да остана и да се бия с тях — прошепна Туралиън.
Тя го целуна по врата.
— Ти го правиш, любими. Сърцата им са изпълнени със Светлината… това значи, че си с тях.
Около Тъмния портал цареше пълен хаос. Туралиън бе казал на войниците си чистата истина — Кадгар щеше да се нуждае от защита. Само дето не бе осъзнал от какво точно той и другарите му щяха да защитават магьосника. Данат, Кадгар, Кърдран и още няколко бяха пристигнали по-рано и ожесточено се опитваха да си проправят път до портала. Изглежда, че орките отново се бяха събрали. След внезапното изчезване на Нер’зул няколко оркски клана бяха изоставени в Дренор и всички те бяха осъзнали едно и също — Тъмния портал бе единственият стабилен рифт, който води до познат за тях свят.