Выбрать главу

А битката не се водеше само тук. От другата страна на портала бушуваше друга — очевидно за пореден път орките бяха извоювали контрола над портала от Алианса. И сега се опитваха да се върнат обратно в Дренор, без дори да подозират за катаклизма, който се вихреше в родния им дом. Засега силите на Алианса успяваха да ги задържат, но Туралиън не можеше да очаква помощ от тях. Той и шепата му другари бяха единствените, които можеха да застанат между Ордата и Азерот.

Но те не бяха тук, за да спечелят битка, напомни си той. Това бе на второ място. Целта им бе просто да опазят Кадгар и другите магьосници, които трябваше да се опитат да затворят портала веднъж завинаги.

— Направи каквото е нужно — каза той на Кадгар, който стоеше до него, заедно с останалите магьосници.

Младият-стар архимаг кимна, вдигна ръце и затвори очи. В едната си ръка държеше жезъла си, а в другата — Черепа на Гул’дан. Кадгар започна да напява заклинанието си и около него се завихриха мощни енергии.

Орките ги превъзхождаха числено и се биеха яростно, отчаяни да се измъкнат по най-бърз начин от сриващия се свят. Земята се тресеше толкова силно, че войниците едва се държаха на крака. Орки и човеци размахваха оръжия хаотично, без да могат да се концентрират за по-ефективна атака и скоро битката наподоби по-скоро уличен скандал. Небето се раздираше от светкавични бури, които се появяваха и изчезваха за секунди, в един момент проблясваха звездите, а в следващия — слънцето. Планетите бяха полудели.

Между проблясъците Туралиън успя да види Кадгар. Другите магьосници го бяха наобиколили и сияеха. Командирът присви очи и забеляза енергийните нишки, които се изливаха в Кадгар. Той знаеше, че другарят му абсорбира цялата тази магия, за да я насочи към портала и да го разруши. И точно когато гласът на Кадгар достигна върхов тон, Туралиън чу раздиращ звук — остър, но в същото време слаб, като че ли се бе появил както от близо, така и от далеч. Той беше чул нещо подобно на върха на Черния храм и след като покоси поредния орк, се огледа и видя странно проблясване във въздуха, недалеч от тях и малко зад магьосниците. Нов рифт!

Земята под краката му се разтресе и чисто инстинктивно Туралиън отскочи назад. Точно на мястото, където бе стоял преди секунда, се появи цепнатина, която бързо се разшири като гладна паст. Появиха се още назъбени цепнатини и изведнъж от земята изригна огромен скален къс, който понесе орки и хора и ги запремята като див кон, яростно подскачащ във въздуха. Кадгар не беше преувеличил. Дренор съвсем буквално се разкъсваше на парчета.

Туралиън все още стоеше върху движещото се парче земя, когато Кадгар вдигна високо жезъла си и насочи светлинен лъч към центъра на Тъмния портал. Светлината беше ослепително ярка, но за разлика от Свещената Светлина, тази бе многоцветна, завихрена, танцуваща и преливаща. Това бе чиста магия, насочена от мощно заклинание, и когато се докосна до повърхността на портала, отекна звук, наподобяващ чупене на стъкло. Тъмния портал започна да се руши, а енергийното му поле се разкъса и разпръсна под силата на заклинанието.

— Готово — каза задъхано Кадгар, опря жезъла си на земята и се облегна на него.

После вдигна поглед и видя едно от джуджета на Кърдран — млад Уайлдхамър, който тъкмо бе запратил стормхамъра си по един орк, атакуващ Данат.

— Ти! — извика Кадгар. — Вземи това!

Той натъпка черепа в торбата си и я подаде на изненаданото джудже.

— Вземи го и го отнеси обратно в Азерот! Тези неща трябва да стигнат в Кирин Тор!

— Но, сър! — възкликна младото джудже. — Вий ня’а ли да дойдете?

Кадгар поклати беловласата си глава.

— Не, трябва да затворим портала и от тук. Само така можем да бъдем сигурни, че разрушенията тук няма да ни последват в Азерот.

Туралиън рязко си пое дъх. Значи това беше. Кадгар никога не говореше със заобиколки и току-що съвсем направо заяви това, което всички подозираха. Единствено това джудже щеше да се върне у дома. Останалите щяха да останат в този свят, който с всяка изминала секунда се приближаваше към своя край. Така да бъде.