Выбрать главу

От едната си страна Рексар видя Гром Хелскрийм, вожд на клана Уорсонг, чиято секира Горхаул свистеше и посичаше враговете един след друг. Още воини на Уорсонг се сражаваха до водача си, ревът и бойните им викове се сливаха в една зловеща мелодия, носеща смърт и разрушение.

Рексар бе един от малцината, които не бяха членове на този клан, но това не бе нещо ново за него. Той всъщност нямаше свой клан. Поне не и клан от Ордата. Неговият народ, наречен мок’натал, винаги е бил особено самостоятелен. Като малочислен народ, животът им е бил труден и съсредоточен върху опазването на родната им земя в планините Блейдс Едж63, която огрите се опитвали да завземат. Рексар се бе опитал да говори с баща си Леорокс за Тъмния портал, който орките строяха, за възможността на обсадения мок’натал да започне на чисто в нов свят. Но Леорокс бе разбрал от думите му единствено това, че синът му не желае да остане там, където се е родил, и да защитава земята, която му се полага. И двамата искаха да помогнат на хората си, но накрая Рексар последва Ордата и този негов избор го лиши от наследство. Сега Ордата бе неговото семейство. А той си оставаше все така различен.

Още един войник бе повален. Рексар вдигна поглед, а височината му позволяваше да вижда над останалите воини. Гром беше прав — наистина не бяха далеч от Тъмния портал. Може би едва стотина мъже стояха между тях и родината им. Рексар се усмихна и вдигна двете си секири. Той възнамеряваше бързо да смали тази бройка.

През последните няколко месеца войната клонеше ту в една, ту в друга посока. За известно време Алианса ги бе приклещил в една малка долина, граничеща с тази, но не можа да ги удържи там за дълго. Човеците бяха подценили волята и яростта на притиснатите орки и Гром бе успял да поведе хората си към свободата. Те се бяха прегрупирали на север, в едно място, наречено Стонард. Това бе първото укрепление, което Ордата бе построила още след първото си преминаване през Тъмния портал. В блатата, макар и мръсни и противни, имаше живот и вода, а Гром не позволи на хората си да се поддадат на отчаянието. Те се бяха укрепили в Стонард и благодарение на последвалите набези върху провизиите на Алианса, бяха успели отново да си възвърнат контрола над портала.

Но борбата между Ордата и Алианса продължаваше. И сега малката им игра приближаваше към своя край. Гром бе решил, че е време да се завърнат у дома. Никой друг клан не им се притече на помощ, и макар все още да бяха сериозна заплаха — в което Алианса се убеждаваше за пореден път. Но броят им бавно намаляваше, докато човеците като че ли се увеличаваха с всяка изминала минута. Освен това, оставаше въпросът за онова странно устройство, което уорлоците се опитаха да активират. Бяха казали на Гром, че ще издигне щит, който да ги предпази от атаките и ще ги улесни да преминат през Тъмния портал. Но се оказа, че нещото е било предназначено да унищожава, а не да защитава. Някой още тогава ги бе обрекъл да останат тук… а Гром Хелскрийм нямаше да позволи хората му да загинат заради нечие предателство. Рексар искаше да бъде близо до Гром, когато се върне и се изправи срещу онзи, който бе издал тази заповед.

Един човек на кон го атакува с вдигнат меч и щит, но явно не бе преценил височината на Рексар. Рексар нанесе мощен удар с едната си секира по щита и го изблъска в тялото му, докато с другата секира отблъсна меча му. Докато ездачът се свличаше от седлото, Рексар вдигна секирите си и остави собствената инерция на войника да го поведе към остриетата. После се усмихна и нададе яростен вик, освободи оръжията си и прекрачи трупа на войника, а останалият без ездач кон се обърна и едва успя да избяга от захапката на Харата. Понякога бе хубаво да бъде полуогър.

Нещо откъм Тъмния портал проблесна в крайчеца на окото му. Видя го само за секунда, но получи ясната представа за светкавица, облаци прах, бурни вълни и разцепена земя. Досега през портала винаги се бе виждала другата страна и по време на битката той можеше да поглежда какво се случва в Дренор. Но това, което бе видял току-що… това не бе родният му свят. Това бе някакво кошмарно място.

Пореден войник на Алианса го атакува и бързо възвърна вниманието му към битката. Той лесно елиминира човека, но на няколко крачки от него друг орк нямаше същия късмет. Облечен в роба на уорлок, оркът имаше зелена кожа, като повечето воини на Ордата — за разлика от самия Рексар, който се бе присъединил към тях едва преди да нахлуят в Азерот. Тук имаше няколко уорлоци и някои от тях бяха изключително силни, но смъртоносната им магия отнемаше време, а в битка всичко ставаше много бързо.

вернуться

63

Блейдс Едж — Blade’s Edge (англ.) — blade (острие); edge (връх). — Б.пр.