— Кажи ми какво трябва да направя и защо.
Нер’зул се усмихна, а маската на смъртта върху лицето му последва мимиката му.
— Трябва да откриеш едно нещо.
Четири
— Уорсонг, атака!
Гром вдигна Горхаул високо, оставяйки светлината да заиграе по острието й. После се втурна напред, засили секирата си в широка дъга, а празното пространство зад дръжката изсвистя, когато острието проряза въздуха. Зад него воините размахваха своите оръжия, надавайки страховити викове, крясъци и писъци, на които кланът дължеше името си. Много от тях започнаха да напяват — мелодии, които не съдържаха толкова думи, колкото носеха ритъм, а той усилваше пулсирането на кръвта във вените им и в същото време всяваше ужас у враговете им.
Само че този път врагът не потръпваше — отчасти защото много от тях не подозираха какво се случва. Първият противник се приближи и изрева нещо неразбираемо. Горхаул се заби в гърлото му и проряза гладко плътта, костта и сухожилието. Главата отхвръкна, устата й остана отворена, а пяната по устните се смеси с кървава слюнка. Зеленото тяло се строполи, макар че направи слаб опит да замахне с чук, дори докато падаше. Кръв опръска лицето на Гром като топъл червен дъжд. Той се усмихна и облиза капките по устните си. Един Боунчуър по-малко.
Наоколо воините от Уорсонг се вливаха сред клана Боунчуър. Обикновено орките Боунчуър бяха достатъчно диви, за да всеят страх у всяко сърце, но Гром бе подготвил воините си.
„Те са като диви зверове“ — беше ги предупредил той. — „Те са озверели и силни и не познават страх и болка. Но нямат и усет за нищо, не се координират и не мислят. Просто атакуват инстинктивно. Вие сте по-добрите воини. Фокусирайте се, отваряйте си очите, движете се задружно и ще ги пометем като вятър в трева, покосявайки всичко пред себе си.“
Хората му бяха въодушевени и засега изглежда помнеха думите му. Но той се чудеше след колко време жаждата за кръв ще ги завладее и ще замъгли мислите им, принуждавайки ги да изоставят стратегията си, също като братовчедите им от Боунчуър.
Той самият я усети в себе си — сладката топлина, която ускоряваше пулса му и го караше да кипи от енергия. Когато Горхаул проряза атакуващия Боунчуър от рамото до бедрото, Гром почувства как в него се завихря радост и ярост и замъгляват ума му, изострят сетивата му и заплашват да го повлекат по вълна на чист екстаз. Той искаше да й се отдаде, да се предаде на песента на битката, да се изгуби в трепета от смъртта, унищожението и победата. Но нямаше да го направи. Той беше Гром Хелскрийм, вожд на клана Уорсонг и имаше задължения. И имаше нужда от ясна мисъл, за да ги изпълни.
Някакво внезапно движение привлече погледа му. Едър, масивен орк беше вдигнал един от воините му и го стовари върху неколцина орки Уорсонг. После сграбчи един от падналите и отскубна ръката му, за да я използва като кървящ боздуган. Гром търсеше точно този орк. Светкавично бързо той съкрати разстоянието помежду им, посичайки воините Боунчуър по пътя си, като изблъскваше своите хора настрани. Накрая се изправи срещу подивелия орк само на едно тяло разстояние от него.
— Хъркан! — изрева той, размахвайки Горхаул, както за да разчисти пространството, така и за да може свистенето й да заглуши звуците от битката наоколо. — Хъркан Скълсплинтър!
— Гром! — извика вождът на Боунчуър, вдигайки високо откъснатия крайник, който все още потрепваше леко. — Виж, държа един от твоите! Или поне част от него!
Хъркан се изсмя гръмогласно, а от устата му се разхвърча слюнка.
— Отзови воините си, Хъркан! — настоя Гром. — Отзови ги или ще ги избия до крак!
В отговор на думите му Хъркан вдигна безжизнената ръка, а около него много от воините му спряха, за да чуят водача си.
— Мислиш ли, че ни е страх от смъртта? — попита Хъркан изненадващо спокойно.
— Знам, че не ви е страх — отвърна Гром. — Но защо да търсим смъртта си тук, борейки се срещу собствения си вид, когато можем да си я спестим за битка с човеците в Азерот?
Вождът на Боунчуър наклони глава.
— Азерот? Порталът е разрушен, Хелскрийм… не помниш ли? — той се усмихна — ужасяваща гледка, разкриваща много счупени зъби. — Не че ти беше позволено да стъпиш в онзи нов свят все пак…
Гром за миг се олюля и всичко пред очите му почервеня. Той жадуваше да изтрие самодоволната усмивка от лицето на Хъркан, за предпочитане с острието на Горхаул. Но знаеше, че този вожд умишлено го дразни и използва тази увереност да устои на яростта, която се опитваше да изплува на повърхността.