— Велики! — възкликна той, опитвайки се да се поклони, въпреки че крайниците му все още бяха като вързани.
— А-а, Нер’зул, малкият ми неверен слуга — отвърна Кил’джейден, демоничен властелин на Пламтящия легион64. — Да не би да си помисли, че съм те забравил?
— Не, Велики, разбира се, че не.
Всъщност Нер’зул се бе надявал точно на това и след няколко години бе повярвал, че действително е така. И сега сърцето му се сви, а демоничният властелин продължи.
— О, през цялото време те наблюдавах, Нер’зул. Коства ми толкова много, знаеш ли? — демоничният властелин се изсмя — смразяващ стържещ звук. — И сега ще си платиш за провала!
— Аз… — започна Нер’зул, но съзнанието му не можеше да намери думи.
— Не можеше да си живееш сам — довърши вместо него Кил’джейден. — Бях сигурен, че някой ден отново ще опиташ да правиш магии, за които не си готов и които дори не разбираш. И чаках да дойде денят, в който собствената ти наглост ще те доведе при мен. — Той разпери широко скритите си в ръкавици ръце. — И ето ни тук! Ти сънува смъртта. После реши, че си й избягал. А сега, малка моя пионке, смъртта ще бъде единственото нещо, което ще познаеш.
Внезапни проблясъци пронизаха мозъка на Нер’зул. И после болка… плътта му започна да се отделя от още живото му тяло, мъртвите го наобиколиха, кръвта им бе по ръцете му, собствената му кръв бе по ръцете му, страховито сливане на смърт, живот и неописуема болка.
— Не! — извика Нер’зул, мятайки се на всички страни в опита си да се освободи от невидимите си вериги. — Хората ми все още се нуждаят от мен!
Мощното тяло на демона се разтърси от смях — ужасен, страховит звук, от който ушите на Нер’зул прокървиха.
— Много добре знам, че те не значат нищо за теб. Затова не се тревожи — прошепна демоничният властелин, пробождайки бузата му с върха на дългия си нокът. Докосването го изгори и сякаш прониза плътта му с горещи и болезнени шипове. — За тях няма спасение. Не разбираш ли? Дребна пионке, ти не можеш да спасиш дори себе си.
После той завъртя пръста си и ръката му покри лицето на Нер’зул. Главата на оркския шаман се килна назад, а през треперещите му устни се понесе ужасен вой. И той знаеше, че е само първият от многото.