Той все още стоеше като омагьосан пред портала, когато дочу звук от приближаващи стъпки. Откъсна поглед и видя, че Бродог се завръща с още двама. Единият имаше огромно тяло, много по-едро от това на орк и значително по-силно, бледа млечнобяла кожа и груби черти. Огър… и магьосник — прецени Гратар, забелязвайки хитрия блясък в малките му очички. По-важна от тази извисяваща се фигура бе другата — на орка, който вървеше до него, забързан и устремен към портала.
Макар косата му да бе посивяла, а лицето му — силно набръчкано, Нер’зул, вождът на клана Шадоумуун, който навремето бе най-великият шаман, познат на орките, все още бе силен, а кафявите му очи бяха остри както винаги. Той се загледа към портала и замъглената ужасна гледка, която се разкриваше зад блясъка му.
— Битка, а? — каза Нер’зул, по-скоро на себе си.
„И изглежда, че Ордата я губи“, помисли си Гратар.
— От колко време… — започна Нер’зул.
Изведнъж пространството, оградено от Тъмния портал, се измени, а енергиите в него силно се завихриха. През булото се протегна ръка, като че преминаваше през вода, а зелената й кожа проблесна. Последва главата, после тялото и накрая се появи целият орк. Все още стискаше бойната си секира, но очите му бяха обезумели. Препъна се, но бързо се изправи и продължи напред покрай Нер’зул и останалите, без дори да ги погледне.
След него се появи още един, и още един… орките се изливаха като вълна от портала, забързани да преминат през него възможно най-бързо. И не бяха само орки… Гратар забеляза няколко огри и група по-дребни и слаби фигури, покрити с мантии с качулки. Един от воините привлече вниманието на Гратар. Той беше твърде висок и едър за орк, чертите му — достатъчно груби, за да свидетелстват за огърска кръв, но не бягаше панически като останалите, а някак си целеустремено… по-скоро бягаше към нещо, отколкото от нещо. По петите го следваше огромен смолисточерен вълк.
Един орк го изблъска от пътя и му се озъби.
— Разкарай се, мелез! — сопна му се той, но воинът поклати глава, отказвайки да се поддаде на нападката в такъв момент.
Вълкът обаче се озъби на орка, преди воинът да го усмири с едно рязко движение на ръката си. Вълкът покорно се спря, а воинът протегна огромната си ръка и другарски го потупа по черната глава.
— Какво става тук? — извика настоятелно Нер’зул. — Ти! — шаманът посочи към непознатото същество. — Какъв точно орк си ти? Защо прикриваш лицето си така? Ела тук!
Фигурата се спря… после изведнъж сви рамене и пристъпи към Нер’зул.
— Както кажеш — каза студено тя, а в тона й се долови лек присмех.
Въпреки жегата, излъчвана от препечената безжизнена земя, Гратар потръпна. Бронирана ръка свали качулката и Гратар не успя да се овладее и извика от ужас. Може би някога чертите на това същество са били гладки и правилни, но вече не. Кожата му бе бледо сиво-зелена, а точно между ухото и челюстта му зееше дълбока рана, от която проблясваше тънка струйка телесна течност. Подутите и напукани виолетови устни се извиха в усмивка, а очите му проблеснаха със злобен присмех и яростна интелигентност. Нещото очевидно бе мъртво. Дори Нер’зул се сви, макар че бързо се съвзе.
— Кой… какво си ти? — попита той с леко разтреперан глас. — И какво правиш тук?
— Не ме ли позна? Аз съм Терън Горфийнд2 — отвърна фигурата и се засмя на очевидното смущение на шамана.
— Това е невъзможно! Той е мъртъв, Дуумхамър го уби, както и всички от Съвета в сянка!
— Наистина съм мъртъв — съгласи се съществото. — Но все още съм тук. Старият ти чирак Гул’дан откри начин да ни върне и да ни подслони в тези гниещи трупове.
Той сви рамене, а Гратар дочу поскърцването на безжизнената му плът.
— Върши работа.
— Гул’дан? — старият шаман изглеждаше по-шокиран от думите, отколкото от вида на ходещия труп. — Жив ли е господарят ти? По-добре се връщай при него. Докато бяхте живи, вие изоставихте мен и шаманските традиции, за да го следвате и да станете уорлоци3, противни гадове. Служете му сега и като мъртъвци!
Но Горфийнд поклати глава.
— Гул’дан е мъртъв. И слава богу! Той ни предаде, изостави Ордата в критичен момент и принуди Дуумхамър да тръгне по петите му, вместо да покори човешкия град. Това предателство ни коства войната.