— Да, това са онези, които успяха да избягат, преди порталът да бъде затворен — съгласи се Данат. — Но ние няма да се занимаваме с тях сега. Смята се, че Тъмния портал ще бъде отворен отново. Знаеш ли какво означава това?
Войникът преглътна тежко, а Данат повиши тон, за да може всички войници, оседлаващи конете си, да могат да го чуят.
— Означава, че ни предстои да се изправим не срещу изгубени оцелели орки, момче… Ще се изправим срещу Ордата — най-мощната бойна сила, виждана някога. А тази сила реално никога не е била побеждавана.
— Но ние спечелихме войната, сър! — запротестира един от другите мъже — Ван, спомни си Данат. — Ние ги покорихме!
— Така е — съгласи се Данат. — Но само защото част от силите им се обърна срещу тях и успяхме да ги сразим в морето. В битката при Блекрок40 видяхме само част от Ордата, но дори тогава едва ни се размина. — Той поклати глава. — Като нищо в оркския свят може да има още десетки кланове, които само чакат да нахлуят отново тук.
Той дочу мърморене и сумтене сред мъжете.
— Точно така, момчета — заяви високо той. — Много е вероятно днес да поемаме към собствената си смърт.
— Сър? Защо ни казвате това? — попита тихо Фарол.
— Защото не желая да лъжа относно шансовете ни — отговори командирът. — Имате пълното право да знаете какво ви чака. И не искам да потегляте с мисълта, че ще е лесно. Гответе се за тежка битка и стойте нащрек. Тръгнете ли с очакване за неприятности, имате по-голям шанс да оцелеете — той изведнъж се усмихна. — И тогава ще можете да се наречете Синове на Лотар.
Около него всички мъже кимнаха, вече посъвзети. Те бяха добри хора, въпреки че не бяха толкова опитни, колкото му се искаше. Той вече скърбеше за смъртта на многото, която щеше да дойде, ако порталът се отвореше наново. Но те се бяха заклели да защитават Алианса дори с цената на живота си. Той само се надяваше да не умре напразно. Въпреки че нямаше време за губене, Данат си позволи да отдели време да огледа мъжете, да запомни лицата им и да си припомни имената им. Той нямаше свои деца, но докато тези момчета бяха под негово командване, той щеше да им бъде като баща… макар да бяха Синове на Лотар. Тази мисъл го накара да се усмихне леко.
— На конете, момчета!
Две минути по-късно те яздеха в галоп надолу по калдъръмените улици на Стормуинд към портите на града.
— Слушайте! Чухте ли това?
Рандъл се засмя.
— Нещо си се изнервил, Уилъм. Това е само вятърът. — Той се огледа наоколо, а после и към пейзажа на Прокълнатите земи и потръпна. — Няма какво да го спира тук.
Уилъм кимна, но все още изглеждаше притеснен.
— Може би си прав — призна той, потърквайки лице с ръка, скрита в ръкавица. — Мразя нарядите. Защо изобщо трябва да пазим това нещо? Нали за това са магьосниците?
И двамата войници се обърнаха назад. Присвивайки очи, можеха да доловят някакъв блясък във въздуха, точно зад една купчина камъни. Изкривяването беше тясно, може би колкото човешко тяло, но двойно по-високо. Беше им казано, че от Тъмния портал е останал само рифт и тяхната работа е да го наблюдават.
— Не знам — отвърна Рандъл. — Мислиш ли, че ако нещо стане, магьосниците ще разберат първи? — Той сви рамене. — Поне работата е лесна. Пък и смяната ни свършва след час.
Уилъм понечи да каже още нещо, но спря, а очите му се разшириха.
— Ето там! — прошепна той. — Чу ли това?
— Какво да чуя…
Уилъм рязко му даде знак да замълчи. Те застинаха за момент и наостриха уши. И тогава Рандъл го чу. Беше като тих стон, а после — високо свирукане, сякаш вятърът свистеше из някаква широка поляна, преди да продължи към долината около тях. Двамата се обърнаха отново към рифта и занемяха, и едва не изпуснаха щитовете и копията си. Вече беше по-широк!
— Свири сигнала! — извика той трескаво на Уилъм, но другарят му бе замръзнал на място и не можеше да откъсне очи от гледката. — Уилъм, свири сигнала!
Докато войникът се втурна да се подчини, рифтът проблесна отново, засия по-силно, а по разширяващите му се краища се появиха цветове. Изведнъж се отвори като гладна уста, а от нея се изляха сенки. Те бързо се разпръснаха и Рандъл примигна, но не успя да види нито рифта, нито камъните под него. Дори Уилъм беше изчезнал, въпреки че чуваше как надува рога, сигнализирайки останалите стражи.