— Земята там възвърна ли си живота?
— Дренор продължава да умира — призна Горфийнд. — Но Нер’зул има план.
Това обаче накара Килрог да се намръщи още повече.
— Нер’зул? Този стар глупак? Какво общо има той с това? Видях го във видението си, но реших, че е просто спомен от миналото.
— По-скоро е образ от бъдещето — отвърна Горфийнд. — Нер’зул отново пое властта и възроди Ордата. Той обедини останалите кланове в Дренор — уорлокът умишлено пропусна да спомене клана Редуокър, който така или иначе вече не беше дори клан. — И отново задейства рифта. Сега има план, с който да осигури оцеляването на расата ни, ако не на света ни.
Килрог почеса белега под липсващото си око.
— Направил е всичко това? Този план… добър ли е?
Горфийнд кимна.
— Х-м. Може би най-сетне се е отърсил от слабостта и съмненията, които Гул’дан му вмени. Ако е онзи Нер’зул, когото помня от старите времена, с радост ще го последвам. — Той поклати глава и снижи глас. — Пък и честно казано, с радост ще загърбя този свят и ще се прибера у дома, въпреки положението там. Прекалено дълго бяхме в капан тук.
Горфийнд кимна.
— Отивай, тогава — подкани той вожда на клана Блийдинг Халоу. — Нер’зул и другите те чакат от другата страна на портала, а и знам, че твоят опит и мъдрост ще са им от голяма полза. Но първо ми кажи за другите кланове, които останаха тук?
— Като изключим Фростулф, които вече нямат нищо общо с нас, тук има само още два клана — Драгънмоу43 и Блекрок — отвърна Килрог и се намръщи. — Драгънмоу се крият някъде в планините, далеч от очите на хората и все още контролират червените дракони. Преди година се съюзиха с Блекрок. Ренд и Мейм Блекхенд водят клана Блекрок и са завзели крепостта Блекрок Спайър. — Той сви рамене. — Аз не бих се укривал точно там, където Дуумхамър бе победен, но братята явно не ги е било грижа за него.
Това не бяха добри новини.
— Мислиш ли, че ще дойдат до портала и после в Дренор? — попита Горфийнд.
Килрог поклати глава.
— Не, изглежда в Азерот им е добре — отвърна той.
— Това не го очаквах — намръщи се Горфийнд, но после кимна. — Благодаря, Килрог. А сега тръгвайте… Дренор ви чака.
Килрог кимна и се обърна, повеждайки воините си към рампата на възстановения портал, който проблясваше в мрака.
— Напред към Дренор! — изрева той, посочвайки напред.
Първият воин премина през портала без да се подвоуми, и другите го последваха. Килрог остана последен и се обърна да погледне отново долината и Азерот. После вдигна оръжие.
— Воините се оттеглят… но само за да се прегрупират. Ще се върна! — закле се той. — Този свят и хората му ще познаят гнева ми.
После пристъпи към портала и изчезна.
Гром Хелскрийм гледаше как воините от Блийдинг Халоу се връщат в Дренор. Той се радваше да види, че Килрог е оцелял — възрастният вожд винаги е бил един от най-хитрите водачи на Ордата и един от най-добрите тактици. Със сигурност много скоро преценките на Килрог щяха да се окажат полезни.
Гром се обърна към орка, който тъкмо се приближи до него, и кимна.
— Човеците не са си губили времето. На север са издигнали огромна крепост — докладва разузнавачът. — Тя пази изхода от тази местност. Няма друг път, по който да се измъкнем.
Гром се усмихна широко.
— Чудесно — каза бавно той. — Това е целта ни. Ще завземем крепостта и ще получим неограничен контрол върху тази долина, независимо с какво ще ни предизвика Алианса. — Той кимна на разузнавача. — Предай на всички да се подготвят. Тръгваме веднага.
Разузнавачът кимна, но преди да се оттегли, даде знак на Гром да се ослуша. Гром замълча и наостри уши. Звучеше като стъпки, но по-бързи, по-тежки и с някакво странно ехо. По-скоро на животни, отколкото на човеци, но на тежки животни с твърди копита, а не меки лапи. Той беше чувал за човеците и странните им ездитни животни — наричаха ги „коне“ — и предположи, че чува точно тях.
— Приближават човеци! — извика той, вдигна Горхаул и я завъртя над главата си. — Премахнете мрака!
Той не знаеше къде са рицарите на смъртта, нито пък кои точно поддържат неестествените сенки върху долината, но те го чуха. Мракът започна да избледнява, започна да се процежда светлина, цвят обля долината и тъмнината изчезна и той най-накрая можа да види ясно всичко наоколо. Там се намираше Тъмния портал, вече напълно завършен. На север се издигаха каменни кули — крепостта, за която бе докладвал разузнавачът. Но сега, през тесния проход от същата посока прииждаха човешки войски, яхнали зверове с блестяща козина и дълги гриви и опашки. В началото на вълната от воини яздеше мъж с повече метал по гърдите, тъмносин, но с някакъв символ — двоен пламък, ограден със злато. Той размаха меча си високо и пришпори коня си напред. Значи това е водачът им.