Тролбейн изсумтя.
— Разбира се! Той много добре знае, че това би било равно на смърт! Но трябва да направим нещо, и то скоро. Точно сега той има твърде много власт и това със сигурност ще ни докара проблеми.
Теренас кимна.
— Наистина отлагахме въпроса твърде дълго — съгласи се той. — Нещо трябва да се направи за Алтерак, особено при надигащото се напрежение. Последното нещо, от което се нуждаем, е да поведем война, докато се притесняваме за следващо предателство.
— А к’во ше кажете за младежа? — попита Мурадин, изтупвайки някаква троха от величествената си бронзова брада. — Той ня’а ли претенции към трона?
— Говориш за Алидън, нали? — отвърна Тролбейн и изсумтя. — Той е същият като баща си.
— Аз самият не съм особено загрижен за Алидън — призна Теренас. — Той бе твърде глезен като малък… не е имал нито грижи, нито работа, а и никога не се е изправял срещу някаква опасност. Мисля, че няма и кой знае какви управленски умения. И въпреки това, какво основание имаме да го лишим от трона му? Той е наследникът на Ейдън. Коронован принц на Алтерак и… ако баща му абдикира, тронът му се полага.
— Не можем да докажем, че е знаел за предателството на баща си — каза злобно Тролбейн. — Не че е по-добре да си в неведение, отколкото да си измамен, но поне това сега е в негова полза.
Точно тогава на вратата се появи прислугата. Мурадин се намръщи, мислейки се, че наглият гоблин се е върнал да им досажда. Но вместо това, човекът донесе добри новини.
— Лорд Давъл Престър желае да ви види, Ваше Височество — обърна се той към Теренас.
— А-а, доведи го веднага, Лавин — отвърна Теренас.
После се обърна към Тролбейн и Мурадин.
— Вие двамата познавате ли лорд Престър?
— М-да, добър човечец е той — отвърна Мурадин. — А и к’во само е преживял… това, че е оцелял, говори мно’о за него.
Тролбейн кимна в знак на съгласие.
Лорд Престър бе имал тежка съдба, замисли се Мурадин, захапвайки яйцето си. Доскоро не беше чувал за него, разбира се… той не следеше всички детайли, свързани с човешките благородници, но бе чул, че Престър е бил владетел на малко царство дълбоко в планините на Лордерон. Родът му бе свързан с древното кралство на Алтерак и той бе далечен братовчед на Перинолд. Царството на Престър било напълно опожарено от дракони по време на Втората война и само той и шепа негови близки роднини успели да избягат.
Всички чуха за него и царството му за пръв при шокиращото му пристигане тук — Престър бе изминал целия път до Столицата без прислуга или стражи, а само с дрехите на гърба си и доброто си име. Потеклото му веднага го насочи към благородническите кръгове, а очарователното му присъствие му спечели много приятели, трима от които седяха на масата. Идеята за военно положение в Алтерак беше на Престър и не само Теренас, но и останалите крале на Алианса веднага се съгласиха, че това би било чудесно, макар и временно решение.
След миг въпросният мъж се появи на балкона и грациозно се наведе в дълбок поклон, а черните му къдрици проблеснаха почти сини на топлата ранна светлина.
— Ваши Височества — промълви Престър, а богатият му баритон леко се разнесе из тясното пространство. — И благородни посланико. Колко хубаво да ви видя отново.
— Наистина — отвърна весело Теренас. — Седни при нас. Желаеш ли чай?
— Кайсиените сладки са особено вкусни — обади се Мурадин, покривайки устата си с ръка, след като без да иска изпусна няколко трохи. Нещо в характерния блясък на Престър караше джуджето да се чувства някак си… недодялан.
— Много благодаря, милорди.
Престър седна грациозно, но първо забърса стола си с кърпичка, а после си наля чай. Мурадин му предложи чиния със сладки, но Престър се усмихна, и махна с гладката си лакирана ръка.
— Надявам се, че не прекъсвам нещо?
— Не, съвсем не — увери го Теренас. — Всъщност дойде тъкмо навреме. Точно обсъждахме положението в Алтерак.
— А, да, разбира се — Престър отпи доволно от чая си. — Сигурно сте чули за младия Исидън?
Лордът остана изненадан от празните погледи, които получи.
— Един от племенниците на Перинолд, все още е млад.
— А, да. Онзи, дето избяга в Гилнеас, нали? — попита Тролбейн.
— Точно така, малко преди да бъде обявено военното положение в Алтерак. Носят се слухове, че се надява да спечели сподвижници там, за да претендира за трона.