— Греймейн беше споменал нещо такова — спомни си Теренас. — Но не се е срещал с момчето, нито пък го бе окуражавал по някакъв начин.
Престър поклати глава.
— Крал Греймейн е истински благородник — продължи спокойно той. — Да пренебрегне нещо, което лесно може да се обърне в негова полза. Ако само подкрепи претенциите на Исидън за трона, Гилнеас директно ще получи дял от благата на Алтерак, както и, без съмнение, предимство при ползването на множеството планински проходи на кралството.
Мурадин почеса брадата си.
— Да, трудно мо’е да подмине тако’а нещо — съгласи се той.
Теренас и Тролбейн размениха погледи. Греймейн бе достатъчно хитър, за да не пропусне подобна възможност. Въпреки това той твърдеше, че не е разговарял с момчето. Дали не ги е излъгал? Или просто играе някаква по-сложна игра?
— Какво мислиш, че трябва да се направи с Алтерак? — Теренас попита Престър.
— Защо питате мен, сър?
— Една безпристрастна гледна точка би била полезна, а и ние уважаваме мнението ти.
Престър леко поруменя.
— Наистина ли? Ласкаете ме, благодаря. Ами… Мисля, че трябва да го изискате за себе си, Ваше Височество. Все пак сте лидер на Алианса и понесохте повечето щети от последната война. Безспорно заслужавате награда за всичките си усилия.
Теренас се засмя.
— Не, благодаря — каза той, вдигайки ръка от престорен ужас. — Имам предостатъчно грижи тук, в Лордерон и не желая да удвоявам проблемите си, поемайки власт над второ кралство.
Мурадин беше сигурен, че крал Теренас вече бе обмислил тази идея и донякъде с право. Но всички грижи, които щеше да си навлече, най-малко покрай другите владетели, щяха сериозно да засенчат евентуалните нови преимущества.
— Ами вие, тогава, Ваше Височество? — предложи Престър, обръщайки се към краля на Стромгард. — Вашите бързи действия смекчиха щетите от предателството на Перинолд, а и знам, че сте изгубили не малко хора при защитата на проходите от орките.
По лицето на младия благородник се прокрадна болка и тримата му събеседници леко потръпнаха, знаейки къде точно го бяха отнесли мислите му. Може би затова той бе толкова безупречен по отношение на външния си вид. Бил е принуден да избяга от град, нападнат от дракони, и да върви ужасно дълго време с едни и същи дрехи. Мурадин се замисли, може би от сега нататък и той самият щеше да си обръща повече внимание.
Тролбейн се намръщи замислено, но преди да отговори, Теренас внимателно се намеси:
— Нито Торас, нито аз можем да претендираме за Алтерак. Тук не става въпрос просто за едно кралство, което завладява друго. Ние всички сме част от Алианса и трябва да сме задружни в борбата си да защитаваме земята и хората си. Алианса бе едно цяло, когато победи Ордата и спечели войната. Това означава, че всички военни трофеи, включително Алтерак, трябва да се отдадат на Алианса. — Той поклати глава. — Ако някой от нас се опита да си присвои Алтерак, другите лидери на Алианса ще се почувстват пренебрегнати, и с право.
— Точно тъй — съгласи се Мурадин. — Кралството тря’а да е за всички или за никого — той се усмихна широко. — Но ше си улесним положението, ако мо’ем да предложим добра идея на останалите.
Престър кимна и остави чашата си.
— Моля да ме извините за неправомерното изказване — каза той. — Дано не съм обидил някого. — Той ги удостои с лека усмивка. — Виждам, че все още има какво да уча, преди да мога да се надявам, че съм достигнал вашата мъдрост и дипломатичност.
Теренас махна пренебрежително с ръка.
— Няма нищо, скъпо момче. Поисках мнението ти и ти ми го даде. Една от причините да се съберем тримата тук, бе да обсъдим този въпрос с надеждата, че ще открием начин да удовлетворим интересите на всички и в същото време да осигурим безопасността и бъдещето на Алтерак. — Той се усмихна. — Нашият приятел Мурадин е прав — ако можем да предложим някакъв добър план на останалите, бихме си спестили много време и дискусии.
— Разбира се. Само се надявам да съм бил поне малко полезен със скромните си идеи — Престър се изправи и се поклони. — А сега, ако ме извините, ще ви оставя да обсъждате тежките въпроси, които се опасявам, че са отвъд моите компетенции.
Той изчака Теренас да кимне одобрително, удостои всички с усмивка и се оттегли. Тролбейн се загледа след него и се намръщи.