— Ние… изгубихме? — запелтечи Нер’зул. — Но… как е възможно? Ордата покриваше цялата земя, а Дуумхамър не би се дал без бой!
— О, той се би — съгласи се Горфийнд. — Но дори цялата му мощ се оказа недостатъчна. Той уби човешкия водач, но след това бе повален.
Нер’зул изглеждаше поразен, обърна се към задъханите и окървавени орки и огри, които тъкмо бяха нахлули през портала. Пое си дълбоко дъх и се изправи, обръщайки се към огъра, който беше дошъл с него.
— Дентарг… свикай останалите вождове. Кажи им веднага да се съберат и да носят само брони и оръжия. — Ще…
Без предупреждение вълната се изля от портала — масивен енергиен прилив, който повали всички на земята. Останал без дъх от удара, Гратар изпъхтя. Той се изправи с мъка на крака, но бе посрещнат от втори взрив, още по-силен от първия. Този път енергията, захранваща портала, завихри и разпръсна във въздуха огромни каменни късове, парчета от плочи, трески и отломки. Воалът потрепна и придоби плътност.
— Не! — Нер’зул се затича към портала.
Той бе на няколко метра от него, когато блестящият воал от светлина потрепна, сви се и замръзна… и експлодира. От портала се разхвърчаха камъни и пръст. Нер’зул полетя като стар кокал и се удари тежко в земята. Дентарг изрева гневно и се втурна към господаря си, пое го внимателно с ръце, сякаш вдигаше перце. Старият шаман лежеше отпуснат с увиснала глава и затворени очи, а от дясната му страна се стече струйка кръв. За един миг енергията изпищя и се сви около тях, виейки като разгневен дух. После така рязко, както се бе появила, светлината изчезна и воалът напълно се изпари, оставяйки след себе си една празна каменна арка. Тъмния портал бе разрушен.
Гратар се загледа към каменната арка и всички воини на Ордата, които бяха успели да избягат през нея за последен път. После се обърна към Дентарг и стария шаман, свит в изненадващо нежните ръце на огъра.
В името на предците… какво ще правят сега?
Едно
— Нер’зул!
Горфийнд и Газ Соулрипър4 крачеха като господари през селото, а ботушите им бързо газеха отъпканата пръст. Любопитни орки показваха глави от вратите и прозорците на простите си колиби само за да се скрият обратно, срещайки разярените, неестествено блестящи очи на натрапниците.
— Нер’зул! — извика отново Горфийнд с едновременно студен и заповеднически глас. — Трябва да говоря с теб!
— Не знам кой си — изръмжа един орк зад гърба му. — И не ме интересува. Прекрачваш територията на Шадоумуун5. Иди си или умри!
— Трябва да говоря с Нер’зул — отвърна рицарят на смъртта6, обръщайки се към мощния орк, който бе пристъпил заплашително зад гърба му. — Кажи му, че го търси Терън Горфийнд.
Оркът явно се смути.
— Горфийнд? Ти си рицарят на смъртта? — той се намръщи, заголи бивници и погледна към Горфийнд и спътника му, и явно събра кураж. — Не изглеждаш толкова страшен.
— Но е достатъчно страшен — каза Соулрипър.
Той се обърна и кимна към нещо, което оркът не виждаше. Още няколко същества с прикрити от качулки лица, но видимо блестящи очи изскочиха от сенките на селските колиби и пристъпиха към двамата си немъртви другари. Горфийнд се изсмя, а оркът преглътна тежко.
— Сега доведи господаря си, ако не искаш наглостта ти да ти спечели бърза смърт.
— Нер’зул отказва всякакви срещи — заяви оркът.
Той започваше да се поти, но очевидно просто изпълняваше заповеди. Горфийнд въздъхна, а въздухът, излизащ от мъртвите му дробове, издаде странен свирещ звук.
— Значи бърза смърт — каза той.
И дори преди оркът да успее да отвърне, Горфийнд протегна ръка и прошепна нещо. Оркският воин зяпна, сви се на две и падна на колене. Горфийнд стегна пръстите си в юмрук и изведнъж от носа, очите и устата на злочестия орк рукна кръв. Горфийнд вече се беше обърнал настрани, загубил интерес да измъчва повече наглия воин.
— Тъмна магия! — извика един от воините на клана Шадоумуун и грабна секирата си.
— Убийте уорлоците, преди да ни покварят! — изрева друг, а другарите му бързо грабнаха оръжията си.
Горфийнд се обърна и присви блестящите си очи.
— Умрете, щом искате, но аз ще говоря с Нер’зул!
Този път той изпъна двете си ръце и покрай пръстите му се завихри тъмна енергия. Тя избухна като блестящ черен пламък и помете орка, който размахваше секира, и другарите му. Те останаха да лежат на място, крещейки от болка.