— Престър може да е наивен — каза той, — но донякъде има право. Може би Алтерак трябва да изплати някакво обезщетение.
— С какво? — сопна се Мурадин. — Кралството е ошушкано като всички нас. Пък и т’ва ми звучи като кървави пари, което е почти равнозначно на мъст.
— Повечето ни пари отиват за реконструкции — отбеляза Теренас. — А и веднага, щом отнехме властта на Алтерак, добавихме хазната на кралството към тази на Алианса.
— Тъй е, пък и оркските лагери не са евтини — добави Мурадин. — При толко’а разходи по тях и ремонтите, както и оная хубава крепост до портала, какво мо’е да е останало за обезщетения?
Тролбейн въздъхна.
— Прави сте. Просто ми се ще да си платят по някакъв начин. Предателството на Алтерак коства живота на много хора.
— Предателството на Перинолд — поправи го Теренас, благо, но строго. — Трябва да помним това. Много малко от жителите на Алтерак са знаели за измяната на краля си. Перинолд просто е заповядал на хората си да напуснат някои преходи, освобождавайки пътя за Ордата. Може дори да не става въпрос за подкрепа на Ордата от страна на Перинолд, а по-скоро за защита на хората му чрез предоставяне на свободен преход за орките.
— Така е — съгласи се Тролбейн. — Познавам мнозина от Алтерак и повечето са добри хора, за разлика от онази змия краля им.
Той поклати глава, пресуши чашата си и обърса брадата и мустака си с опакото на ръката си.
— Ще помисля още върху този въпрос — заяви той.
— Както и ние — увери го Мурадин, грабвайки едно последно кексче, преди да стане. — Не берете грижа, ше измислим нещо.
— Сигурен съм в това — съгласи се Теренас. — Само се надявам да успеем да действаме, преди да се наложи да отложим въпроса заради нещо по-сериозно.
Другите двама знаеха за какво намеква кралят. Те бяха получили предупреждението на Кадгар само преди няколко дни и сега очакваха новини от Туралиън. Ако Ордата наистина атакуваше отново, ако порталът се отвореше пак, всички въпроси около Алтерак щяха да останат на заден план. Докато Перинолд бе под домашен арест, а кралството му — под контрола на Алианса, всички щяха да се тревожат за детайлите по-късно… ако оцелеят.
Мурадин си спомни за младия Артас — как се бореше с една стара броня, и се замоли да не се налага момчето да усети вкуса на войната.
Осем
Над Стормуинд се стелеха облаци и галеха върховете на множеството кули в града. Студ обгръщаше мантиите на стражите, които стояха свити на пост извън крепостта и трепереха. Вътре, в едно от оръжейните помещения на крепостта, което сега бе командният пункт на Алианса, командир Туралиън и съветниците му все още бяха будни и разглеждаха картите. Стражите се поклониха на красивата елфа, която съпътстваше командира им и сега се намираше в стаята заедно с другите стратези, и всички можеха да забележат напрежението между двамата.
Всички потръпнаха, но не обърнаха внимание на силния вятър, който повя през града, премина през портите на крепостта, насочи се към широкия централен коридор и пое наляво. После се завихри нагоре през следващия коридор и прекоси малкия двор, отворен към облачното нощно небе.
Двама стражи стояха на входа на кралската библиотека. Те потрепериха, когато вятърът ги обгърна и присвиха очи към сенките, които като че ли се увеличиха. Изведнъж се изви по-силен вятър, който прогони сенките и разкри няколкото фигури, които стояха на тяхно място. Четири от тях изглеждаха човешки, поне по размери. Всички носеха закачулени мантии, телата и крайниците им бяха обвити в някакви странни превръзки, а очите им блестяха в огнено червено. Последната фигура обаче се извисяваше над тях и дори на слабата светлина кожата й блестеше в зелено.
Единият страж си пое дъх, за да извика, изваждайки меча си. Но не получи шанс да го направи. Оркът се втурна напред, вече замахнал със секира. Стражът се строполи, разсечен на две. Другарят му успя да вдигне щит и блокира удара на една от закачулените фигури, а после замахна с копието си. Но уви, друг нарушител бързо сграбчи дръжката на копието и го счупи на две. Завъртя се и нанесе помитащ удар към врата на стража точно над ръба на щита му. Мъжът падна, без да издаде звук, с чисто отсечена глава. Фигурите прескочиха двата потръпващи трупа, отвориха вратите и влязоха в кралската библиотека.
— Побързайте — заповяда Горфийнд. — Не трябва да ни разкриват.
Рицарите на смъртта кимнаха, а също и Паргат Троутсплитър44 — оркът, който бързо премахна двамата стражи. Горфийнд беше избрал воина от клана Блийдинг Халоу, понеже той познаваше този свят най-добре от всички орки, а и Паргат го беше впечатлил със своята разсъдливост и безшумна ловкост. Петимата се разпръснаха в търсене на така желаната награда. Не след дълго Паргат изруга.
44
Троутсплитър — Throatsplitter (англ.) — throat (гърло); splitter (който коли, разцепва). — Б.пр.