— Не е тук! — прошепна той.
— Какво? — Горфийнд се приближи до орка и празната стъклена кутия пред него. — Сигурен ли си?
Вместо да отговори, Паргат посочи кутията и малката бележка, подпъхната в единия ъгъл. Горфийнд се разрови из спомените на новото си тяло и след секунда концентрация успя да разчете написаното: „Книга на Медив. Да не се отваря без изричното разрешение на краля или командира на Алианса.“.
— Значи е била тук — замисли се Горфийнд, оглеждайки кадифената вътрешност на кутията, която очевидно бе изтъркана от нещо голямо, тежко и правоъгълно. — Но къде е сега?
— Ето тук — обади се тихо един от рицарите на смъртта.
Горфийнд бързо се спусна към него, следван плътно от Паргат и останалите си подчинени.
— Изглежда някой друг е имал същите намерения като нас.
Рицарят на смъртта посочи към една ниша за четене… и трупа в нея. Тялото бе облечено с броня на Алианса, а от тесния процеп между шлема и нагръдника стърчеше кама.
— Алтерак — прошепна Паргат, оглеждайки мъртвия човек.
— Вижте този символ тук — оркът посочи дръжката на камата. — Това е гербът на Алтерак.
Спомените на приемника на Горфийнд потвърдиха думите му.
— Значи книгата е в Алтерак — заяви той.
Въпреки измяната при последната война, лорд Перинолд все още управляваше Алтерак или поне засега. А книгата бе особено ценна за Алианса… Алтерак можеше да я използва като разменна монета. Да, това бе логично.
— Но защо са оставили толкова очевидна следа? — зачуди се на глас той. — Това е доста нехайно убийство.
— Може би са искали да оставят послание — предположи Паргат. — Да покажат на Алианса, че Алтерак и кралят му са все още в играта или… — той се усмихна, разкривайки бивниците си, — може би просто убиецът е бил невнимателен.
— Е, ние няма да сме толкова нехайни — каза Горфийнд. — Тази книга ни е нужна… затова отиваме в Алтерак. Вземете камата. Предпочитам Алианса да не тръгне по същата следа. Трупът е пресен, нека когато стражите открият трите трупа утре сутринта, да решат, че са паднали под ударите на една и съща ръка.
Паргат покорно коленичи и извади смъртоносното оръжие.
— Значи, към Алтерак?
— Да… но не веднага. Трябва да се придържаме към първоначалния план. Все пак ще отидем до планината Блекрок, трябва да привлечем Ренд, Мейм и червените дракони, които контролират.
Паргат кимна.
— Блекрок е по пътя към Алтерак.
— Точно така — Горфийнд се усмихна широко. — А с помощта на червените дракони ще можем да отидем до там и да се върнем за няколко часа и да сме при портала по-рано от очакваното. Но първо трябва да се ометем оттук възможно най-тихо.
Той привика всички до себе си. Сенките се сближиха, а в библиотеката настана студ. Миг по-късно леден вятър премина през вратите, покрай изстиващите тела и локвите кръв около тях, насочи се надолу по коридора и напусна крепостта, сливайки се бързо с нощта.
След един ден Горфийнд и хората му достигнаха планината Блекрок. Групата бе нараснала. Той се бе свързал с Газ Соулрипър, а друг рицар на смъртта бе изпратил Фенрис Улфбрадър45 от клана Тъндърлорд, Тагар Спайнбрейкър от клана Боунчуър и още няколко от най-добрите си воини. Както им бе заповядано, орките се бяха срещнали с Горфийнд и групата му в подножието на планината. Групата нарасна само дотолкова, че да не бъде забелязана от Алианса, а Горфийнд се надяваше да е достатъчна, за да привлече вниманието на синовете на Блекхенд. Те изкачиха планината без да се прикриват, за да може оркските стражи да ги видят ясно. Горфийнд не искаше да оставя погрешното впечатление, че се промъква или атакува.
Най-сетне всички стигнаха до върха, където скалите се отваряха и лавата се стичаше по естествени канали като блестяща червена река под величествени мостове. Срещу самия връх се издигаше масивна каменна крепост, изсечена от същия черен камък, чието име носеше планината. Горфийнд сви устни и потъна в тъжни спомени. Тук Дуумхамър бе основал базата си, тук Военачалника на Ордата представи Горфийнд и другите рицари на смъртта пред събралите се кланове. И точно там долу, в долината, Дуумхамър се би с командира на Алианса Лотар и спечели само за да бъде победен след това от заместника му Туралиън. Тук… все още се носеха призраците на победата и погрома.