— … се провали! — сопна се Ренд. Мейм гледаше злорадо. — Той няма опит с истинска война. Няма усет за тактика, не разбира от сражения и няма никакви лидерски умения. Алианса ще смаже мижавата му Орда и тогава… — Той се усмихна. — Тогава аз ще събирам остатъците. Ще привлека всички оцелели воини. Аз и Мейм — точно както направихме, когато свърши последната война.
Мейм се приближи и Ренд постави ръка на главата му, сякаш бе послушно псе.
— И тогава Ордата… истинската Орда — още по-голяма и силна, и драконите под моето водачество ще пометат целия Азерот — Ренд се усмихна широко в лицето на Горфийнд. — И тогава, мъртвецо, ти ще служиш на мен.
Тагар, който стоеше зад Горфийнд, се наежи.
— Страхливец! — изръмжа той към Ренд. — Предателско псе, ще те посека като мърша и ще взема трона ти! Тогава твоите хора ще следват моите заповеди и отново ще заемат мястото си в Ордата!
— Така ли? — отвърна подигравателно Ренд. — Искаш да се бием сега?
Усмивката му се разшири, но Горфийнд се обърна и постави ръка върху рамото на Тагар.
— Стражите му са наблизо… и са много — предупреди той вожда на клана Боунчуър. — Ако го нападнеш, ще те убият, а нямаме нужда от загуба на вожд. Сега не е време за такова нещо.
Тагар изръмжа, но отстъпи. Ренд изглеждаше разочарован.
— За последен път — ще се присъедините ли към нас? — попита спокойно Горфийнд.
— О, нека помисля… не — отвърна Ренд самодоволно. Мейм се изсмя.
— Добре тогава — Горфийнд се поклони. — Значи няма какво повече да си кажем.
Ренд се засмя.
— Вървете — каза той. — Нямам търпение да чуя новините за кървавия ви погром.
Двамата братя отново се засмяха, звукът отекна в залата и по съседните коридори, а Горфийнд поведе групата си към изхода на крепостта, обратно в планината.
Слънцето вече залязваше и небето се разделяше със здрача, приветствайки истинския мрак, когато Горфийнд се загледа гневно към танцуващите оранжеви и червени пламъци на лагерния огън. Нещата не се бяха развили според плана и той бе потънал в мисли за следващия си ход. Останалите мъдро мълчаха и единственият звук бе пращенето на огъня и тихият шепот на някой друг орк. Внезапен шум накара всички да скочат на крака, а напрежението се опъна като тетива на лък.
— Човек! Убийте го! — дочу се гласът на орка, който стоеше на пост.
Рицарите на смъртта замълчаха, но орките започнаха да ръмжат, доволни, че могат да излеят гнева си върху някого. Горфийнд видя човека и се удиви на смелостта му да се появи така в лагера им. Тагар се спусна към него, замахвайки с боздуган към крехкия му череп.
Това, което последва, порази всички. Горфийнд видя как човекът се протегна небрежно, хвана боздугана и го издърпа от ръцете на орка. Тагар зяпна, а другарите му се приготвиха за атака. Човекът извика:
— Стойте!
В тази единствена дума отекна такава сила, че дори Горфийнд се усъмни, че може да се изправи срещу този човек. Кой беше той? Горфийнд продължи да наблюдава, любопитен и леко притеснен, а човекът се приближи към огъня. Изглеждаше симпатичен за расата си, помисли си Горфийнд, висок, добре сложен и с лъскава черна коса и силни, но елегантни черти. Красиви одежди покриваха тялото му, а от едната му страна висеше никога неизползван, украсен със скъпоценни камъни меч. Мъжът леко се намръщи и изтупа ръкава си.
— Знам, че нямате търпение да ме нападнете отново, но вече достатъчно изцапахте дрехите ми за една вечер. Не бих искал да виждам кръвта ви по тях — той се усмихна — опасна усмивка, която разкри перфектни зъби. — Всъщност не съм точно това, за което ме мислите.
Сянката зад гърба му изведнъж се извиси, доби чудовищни размери и форма, а над цялата група се разпериха огромни криле.
— Кой си ти? — настоя Горфийнд.
— Познат съм с много имена — усмивката се разшири. — Едно от тях… е Детуинг46.
Детуинг! Горфийнд се замая. Той не се усъмни в думите му, колкото и да бяха невероятни, но вече бе почувствал слаб намек за силата на дракона. Горфийнд беше чувал за могъщия черен дракон, може би единственото толкова мощно същество в цял Азерот. По време на войната орките няколко пъти бяха виждали черни дракони и Горфийнд винаги се чудеше защо кланът Драгънмоу не беше заловил тях, вместо упоритите им червени събратя. Той подозираше, че или са твърде трудни за улавяне, или това би отприщило гнева на Детуинг.