— Хайде, тръгвайте — прошепна Кадгар, гледайки как владетелите се оттеглят. — Вървете и призовете Синовете на Лотар. Само се моля да не е твърде късно.
Три
Секирата изсвистя, преминавайки в дъга, отрази светлината и проблесна ярко, жадна за кръв. Този, който я държеше, се изсмя в маниакална хармония, отваряйки черно татуираната си челюст почти невъзможно широко, за да нададе вика, който бе заслужил името му. Дългата черна коса се мяташе зад гърба му, червените му очи блестяха, а той посичаше въображаемите си противници един след друг, отново и отново, изглаждайки движенията си така, че в истинска битка враговете му щяха да бъдат нищо повече от сурово месо. Гром Хелскрийм18 ръмжеше, завърташе се и се обръщаше, контролирайки яростната си мощ, докато най-накрая някой извика името му и го извади от червената мараня, която се появяваше в подобни моменти, дори само за тренировка.
— Гром!
Гром Хелскрийм свали своята Горхаул19, съвсем леко задъхан от изтощителното упражнение, и вдигна поглед към по-възрастната, но страховита фигура, която крачеше към него.
— Каргат — отвърна той и почака вождът на клана Шатърд Хенд20 да се приближи.
Те стиснаха ръце — десните си ръце. Каргат бе загубил лявата си китка много отдавна и сега на нейно място имаше закрепено зловещо острие на коса.
— Добра среща.
— Добра среща за мнозина, като гледам — каза по-старият вожд, кимайки към мястото, където се събираха още орки. — Нер’зул е изпратил вестоносци до всички кланове или поне така чух.
Гром кимна, а черно татуираната му челюст се изпъна в мрачна линия. Някои от вестоносците бяха негови хора, изпратени по молба на стария шаман.
— Явно планира нещо.
Гром метна на рамо масивната си секира и заедно двамата водачи се запътиха към долината при руините на Тъмния портал, задминавайки воини от двата си клана. Тук-там се разменяха злобни погледи и остри думи, но поне никой не се биеше. Все още.
— Но какво?
— Няма значение — отвърна Каргат. — Всичко е по-добре от това! — Той прокара небрежно пръсти по острието на косата си. — Последните две години седяхме и не правехме нищо. Нищо! И защо? Защото Алианса ни е победил? И какво от това? Защото порталът е унищожен? Със сигурност могат да построят нов! Трябва да има някой, с когото да се бием, иначе просто ще си седим и ще загниваме като старо парче месо!
Гром кимна. Каргат беше чисто и просто бойна машина — той живееше, за да се бие и убива. Гром оценяваше това, а и Каргат беше прав. Орките бяха войнствена раса и непрекъснатите битки изостряха ума им и заздравяваха крайниците им. Без тях те омекваха. Хелскрийм поддържаше хората си на ниво посредством конфликти с останалите кланове и подозираше, че Каргат е правил същото, макар че двата им клана не бяха воювали помежду си. И все пак атаките над стражи и разузнавачески групи можеха да продължат дотолкова, че да доведат до истинска война, а той не се вълнуваше от напрежението сред собствения му вид.
Когато Нер’зул създаде Ордата, той съюзи всички оркски кланове в едно огромно цяло. И дори след толкова много време Гром все още ги приемаше за такова. Когато неговите воини Уорсонг21 се биеха срещу тези от Тъндърлорд22, Редуокър23 или Блейдуинд24, те се сражаваха със свои другари — орки, които трябваше да подкрепят на бойното поле, а не срещу които да се изправят. По време на битка той все още усещаше онази жажда за кръв и дивата радост, която му носеше Горхаул, проправяйки път през плътта на противниците си, но след това се чувстваше празен и някак си омърсен.
„Какво ли се е случило?“, чудеше се той, приближавайки руините и фигурите, които стояха пред тях. Къде беше сбъркала Ордата? Орките бяха по-многочислени от стръковете трева, която навремето покриваше равнините, бяха повече от капките вода в океана! Когато маршируваха, тътенът от стъпките им събаряше планини! Как можеше такава армия да се провали?
За всичко беше виновен Гул’дан и Гром бе сигурен в това. Безжизнените поля, които преди бяха покрити със зърно и трева, дърветата, които сега бяха сухи и почернели, небето, което потъмня и почервеня като кръв — всичко това бе дело на уорлоците и жаждата им за сила, която не бе предопределена за оркски ръце. Но не беше само това. Те обрекоха Дренор и всички орки, но Гул’дан стоеше зад всяко едно действие на уорлоците. И той бе виновен Ордата да не успее да покори онзи нов свят. И същият лукавият уорлок бе убедил Гром да остане в Дренор по време на първите битки, вместо да заеме подобаващо място в челните редици.
22
Тъндърлорд — Thunderlord (англ.) — thunder (гръмотевица); lord (лорд, господар). — Б.пр.