— Мно’о добре — Кърдран огледа чука си и кимна одобрително. — А сега, момко, к’ъв е планът? И кои са тия нови приятелчета?
Той кимна към Гризик и Немураан, а Данат не пропусна да забележи отвращението, което се изписа върху лицето на океная, който бе приет като равен с птицечовека.
— Немураан е окенаи, дренайски жрец на мъртвите — обясни набързо Данат. — Той е един от последните пазители на това място. Дължиш му живота си — той те излекува.
— А-а?! — възкликна Кърдран, който започна да си изглажда картинката. — Благодаря ти, момко. Уайлдхамър не забравят такива дела.
Немураан се поклони вежливо.
— А това е Гризик, той е аракоа — продължи Данат. — Мрази орките, намери ни в гората и ни доведе тук. А планът? — Той вдигна меча си. — Войските ни прочистват тунелите. Останалите ще атакуват скоро и ще отвлекат вниманието на орките. А ние ще открием Нер’зул и ще набучим главата му на кол.
— Аха, ей тоя план ми харесва. И къде е тоя оркски шаман?
И двамата се обърнаха към Немураан, който извърна глава.
— Най-добре защитената зала е някогашното ни място за молитви — каза окенаят. — Сигурно ще го откриете там.
— Води ни! — каза Данат и Немураан кимна.
Той ги изведе от стаята към един къс коридор, който завършваше с една широка и тежка каменна стена, покрита със сложна резба.
— Ето тук, зад тази врата е залата за молитви — в очите му проблесна мъка. — Тук идвахме да почетем мъртвите си и да говорим с тях.
Релиън пробва дръжката.
— Заключена е — каза той.
— Отдръпни се, момко — обади се Кърдран и вдигна чука си. — Мо’е малко да я поодраскам.
Джуджето все още едва се държеше на крака. Данат понечи да се възпротиви, но реши да не го спира. Кърдран трябваше да се увери, че може да се бие. Данат затаи дъх, когато джуджето се изправи и запрати чука си към каменната бариера.
Гръмотевицата, която отекна при сблъсъка, едва не го събори. Последва силно пропукване и облак прах, и когато Данат помаха с ръка, успя да забележи, че вратата се е строшила. През нея се виждаше широка кръгла зала, а в центъра й стояха скупчени няколко фигури. Няколко от тях вдигнаха очи, очевидно изненадани, но двама — не. Единият бе масивен едноок орк, а другият изглеждаше по-възрастен и на лицето си имаше изрисуван бял череп. Този трябваше да е Нер’зул.
За част от секундата погледите им се срещнаха. И още преди Данат да понечи да атакува, Нер’зул прошепна нещо на едноокия орк, обърна се и се втурна към вратата в далечния край на стаята.
— О, не! — извика Данат и се спусна след Нер’зул, но едноокият орк се засили към него и го спря. Дълъг белег разделяше едната страна на лицето му, а окото бе покрито с превръзка, но другото око гледаше гневно към Данат.
— Аз съм Килрог Дед-ай — заяви гордо оркът на общ език със силен акцент, удари се в гърдите с една ръка, а с другата вдигна високо огромната си секира. — Аз съм вождът на клана Блийдинг Халоу. Убил съм много човеци. Ти няма да си последният. Заповядано ми е да ти попреча да преминеш… така и ще стане.
Данат внимателно огледа новия си противник. От белите кичури в косата и бръчките по лицето му си личеше, че е по-стар от него, но тялото му все още бе здраво и мускулесто и самият орк се движеше с грациозността на роден воин. Освен това явно имаше и чест. И по някаква причина Данат реши да му отвърне подобаващо.
— Така да бъде — каза той и вдигна меча си в знак на поздрав. — Аз съм Данат Тролбейн, командир на армията на Алианса. Убил съм много орки и ти няма да си последният. И ще премина!
Той се спусна напред с вдигнат пред себе си щит и меч, вече засилен с мощен замах. Килрог парира удара и едва не отблъсна меча от ръката на Данат, който се прихвана между острието и дръжката на секирата. Данат обаче не се забави и стовари щита си в гърдите на орка. Килрог се олюля и отстъпи крачка назад. Данат се възползва от момента, освободи меча си и замахна отново — този път ниско странично. Върхът му преряза тялото на Килрог точно над кръста и вождът на Блийдинг Халоу изрева гневно, виждайки собствената си кръв. Раната обаче не го забави и той отвърна с бърза атака. Стовари тежкия си юмрук върху щита на Данат, огъна твърдия метал и събори собственика му. После замахна със секирата си, която се изви в една почти ленива дъга и се насочи към долния край на щита. Данат трябваше да отскочи, за да избегне удара, който щеше да го разполови, и потръпна, виждайки как задният край на секирата се удря от вътрешната страна на щита му и го отблъсква надалеч, изкривявайки ръката, с която го държи.