Данат вдигна очи и срещна погледа му. Човекът видя отражението на собственото си страхопочитание в единственото око на Килрог, който кимна. Явно и двамата се приемаха за достойни противници. Изведнъж температурата се покачи и Данат се усмихна яростно. От всички посоки на стаята се чуха писъци — не само от болка, но и от страх, когато воините-духове на Боулестраан отново се появиха, красиви и ужасни, за да подкрепят силите на Алианса. Точните стрели на Талресар и Релиън поваляха орк след орк.
Кърдран се бе съсредоточил върху орките в предната част на стаята, където сам-самичък успяваше да ги държи настрана, замахвайки яростно и хвърляйки стормхамъра си към тях. Бойният му дух бе все така жив, въпреки старанието, което враговете му бяха положили да строшат тялото му.
Килрог бе забелязал всичко това. Той гневно изрева и атакува… но не Данат, а мъжете, които се бяха скупчили от едната му страна. Тежката секира се вдигаше и падаше със светкавична скорост и двама войници паднаха, целите в кръв, докато другарите им отскачаха назад, опитвайки се отчаяно да удържат ударите на разярения оркски водач. Дренайските духове се понесоха към него със смъртоносна решителност, но Килрог избегна атаките им, фокусиран върху човеците. Докато войниците на Данат успяха да покосят другите орки, Килрог си беше прокарал път през тях.
Изведнъж Данат потръпна. Силен монотонен шум изпълни главата му.
— Какво…? — той се огледа на всички страни, но не успя да открие източника му.
После осъзна, че идва иззад другата врата, през която Нер’зул бе избягал. А от процепа под вратата се виждаше светлина. И изведнъж Данат осъзна, че звуците всъщност представляват напяване. Това сияние, напяването и начинът, по който космите по гърба му настръхнаха — всичко това убеди Данат, че явно се готви някаква магия. В името на Светлината, дали не отваряха портал точно сега?
— Изблъскайте ги! — провикна се той към хората си. — Към съседната стая! Бързо!
Но Килрог блокира пътя им. Вождът на Блийдинг Халоу вече бе почти сам. Всичките му воини бяха повалени от биещите се рамо до рамо елфи, джуджета, човеци и дренаи, но той не даваше никакви знаци, че смята да се предаде. Данат виждаше, че огромният орк е готов да се пожертва, за да осигури на Нер’зул нужното време за магията му, каквато и да бе тя.
Изведнъж от другата страна на вратата се провикна глас. Данат не можа да разбере гърления език, но нямаше и нужда — каквото и да се е опитвал да направи Нер’зул, вече бе готов. Дочу се слабо пропукване и сиянието изпод вратата рязко се усили, изпълвайки стаята със светлина и звук. После рязко избледня и изчезна напълно, а в стаята като че ли стана по-тъмно от преди.
Кърдран обаче успя да премине покрай едрия орк. Задъхан, той замахна с всички сили и стовари чука си във вече потъмнялата врата. Входът пропадна със силен трясък и джуджето Уайлдхамър изрита останките настрани, разкривайки по-малката стая и изписания с руни кръг в центъра на каменния й под. Стаята беше празна.
Килрог също се обърна към вратата и се усмихна доволно.
— Преминахте… признавам си. Добре се би, но се провали, човеко. Господарят ми вече е в Черния храм, за да изпълни ритуала си. Вече не можеш да го спреш. Безброй светове ще бъдат стъпкани под краката на Ордата.
— В името на Светлината, ти поне няма да го последваш!
Изпълнен с гняв, Данат поднови атаката си. Той нанасяше удар след удар, но старият оркски воин всеки път успяваше да парира. Килрог грабна щита с една ръка и го хвърли настрани, а с другата си ръка засили секирата си и отблъсна меча му точно преди да разреже корема му. После се ухили на Данат, разкривайки дългите си извити бивници.
— Трябва да се постараеш повечко, човеко — присмя се оркът.
Хвана секирата си с две ръце и замахна към лицето на Данат, после обърна посоката и замахна още веднъж, принуждавайки противника си да отстъпи назад, ако не иска да се прости с главата си. При следващия замах Данат се наведе рязко и засили щита си нагоре. Той се удари в ръцете на Килрог, изблъсквайки ги нагоре, а оркът изгуби равновесие. Данат замахна напред, мечът му уцели корема на орка и потъна дълбоко. Командирът почти се изненада от успеха си.
Килрог изрева, стовари ръцете си надолу, запращайки щита точно върху главата на Данат, и залитна назад. Раната на корема му кървеше обилно, но това явно го разяри още повече. Той отново вдигна секирата си, стовари я върху щита на Данат и тежкото острие потъна дълбоко в метала. После дръпна рязко оръжието си и връзките на щита се скъсаха, оставяйки Данат беззащитен.