— Сега ще се изправим острие срещу острие — каза му Килрог, отскубна щита от секирата си и го захвърли настрани. — И само един от нас ще остане, за да възпее тази битка.
— Съгласен съм — измърмори Данат през зъби.
Той стисна меча си с две ръце, вдигна го над едното си рамо и се спусна напред право към Килрог. Точно, когато оркският вожд пристъпи да го посрещне, Данат рязко спря, използва инерцията да се завърти на един крак, пусна едната си ръка, а с другата замахна навън, за да може ударът му да дойде от обратната страна — сляпата страна на Килрог.
Проблясващото острие уцели врата на изненадания орк и преряза гърлото му. Килрог се строполи, секирата падна от ръцете му, които се вдигнаха автоматично, за да спрат кръвта, струяща от дълбоката рана. Но вождът на Блийдинг Халоу падна на колене с усмивка на лицето.
— Чрез моята кръв… Ордата… ще живее — успя да изпъшка оркът, с притихващ глас. — Предци… Идвам…
Окото на Килрог Дед-ай се изцъкли и той се катурна на една страна върху гравирания каменен под на залата за молитви. Данат стоеше задъхан, но вдигна меча си в знак на почит към падналия си противник.
— Бра’о, момко — каза Кърдран, пристъпи към Данат и го потупа по рамото.
Но Данат поклати глава.
— Провалих се — каза горчиво той и се загледа в трупа на Килрог. — Той беше прав. И направи това, което трябваше… осигури им достатъчно време, за да избягат — Данат се намръщи и стисна зъби. — Каквото и заклинания да са използвали, то ги е пренесло в някакво място, наречено Черния храм. Как можем да ги спрем сега? Дори не знаем къде е това място!
Аракоа се обърна с блеснали очи.
— Гризик знае! Може заведе вас там!
— Знаеш къде…
— Сър! — един от хората на Данат нахлу в стаята, следван от Немураан и носещите се фигури на дренайските мъртви. — Орките се разбягаха, сър! Някои от тях обаче се насочиха навътре в тунелите! — той замълча, явно в очакване на отговор и изглежда се изненада от мълчанието на Данат. — Сър?
Кърдран сръчка командира.
— Ти водиш, момко — напомни му тихо Уайлдхамър. — Дори да си се провалил, не мо’еш го показа на хората, нъл’?
И беше прав, разбира се. Данат кимна и изправи рамене. После срещна погледа на войника.
— Оставете ги да бягат — каза той. — Разбрахме къде е отишъл Нер’зул и трябва да го последваме. Потегляме към мястото, наречено Черния храм.
— Черния храм?
Данат се обърна, долавяйки гнева в спектралния глас на Боулестраан, и видя разярения поглед на духа, който не бе насочен към него.
— Това навремето бе Карабор, нашето свято място. Но орките го поквариха, както правят с всичко, до което се докоснат — той стисна блестящия си чук, който бе напълно чист, въпреки че бе посякъл незнаен брой орки. — Моля се като стигнете там, да прочистите това свято място от тях.
Данат кимна.
— Такъв е планът. Благодаря ви за помощта. За нас бе чест да се бием редом с вас.
— За нас също — отвърна Боулестраан и кимна. — Ти и целият Алианс сте благородни воини и достойни хора. Всичко добро, Данат Тролбейн. Сега ще се оттеглим в мир, докато не бъдем отново призовани.
Той и воините му избледняха, оставяйки след себе си съвсем слабо сияние, което накрая също изчезна. Данат се обърна към Немураан и без да се замисли, каза:
— Ела с нас. Това не е място за живеене. Можеш да служиш на хората си по-добре, ако напуснеш тези руини и се върнеш в света. Можем дори да те вземем с нас в Азерот, ако пожелаеш.
Немураан се усмихна.
— Вашият свят сигурно е чудесен, за да даде живот на хора като вас — поласка ги той. — Оценявам думите ти. Но, не мога да приема, мястото ми е тук. Нашите мъртви ще останат на този свят — почетно положени да почиват в Окиндун или разпилени из гората, или дори застлали пътя, който орките погрешно назовават „Пътя на славата“. Те ще останат тук, в Дренор и аз ще остана, за да се грижа за тях. Свещената Светлина ни е отредила това място с причина и някой ден тя ще триумфира над всички. Дотогава ще се радвам, че съм успял да ви помогна и че ти и хората ти също носите Светлината. Вървете и нека куражът и силата ви отвеят орките като прах пред силен вятър. А кой знае? Може някой ден хората ни наистина да се борят рамо до рамо. — Той се поколеба. — Мога ли да помоля за една услуга, преди да тръгнете?