— Давай нататък.
— Не си създавай истукани, които могат да подразнят властимащите, особено госпожа Пуританка — и exempli gratia, точно затова в учебника ти по анатомия клиторът не е показан. Това няма да се хареса на госпожа Пуританка, защото тя няма такъв.
— Или пък може нейният да е колкото банан — допълни баща ми, — но тя да не иска никой да разбере. При цензурата няма логика, но също като при рака е много опасно да не й обръщаш внимание, когато се прояви. Мила ми щерко, целта на втората заповед е просто да подсили първата. „Истукан“ е всеки идол, който може да съперничи на официалния Бог — това няма нищо общо със скулптурата и резбата. Давай нататък.
— Не произнасяй напразно името Божие… което значи: недей да ругаеш, не казвай дори „пусто да остане“ или „невидяло се“, или „мътните го взели“, или да използваш някоя от онези, лошите думички или каквото и да било, което мама може да сметне за вулгарно. Тате, тука има нещо, което няма смисъл. Защо „вагина“ е чиста дума, а пък „путка“ — мръсна? Разгадай ми я тази гатанка.
— Както излизат от устата ти и двете са мръсни, мушморок, освен ако не си приказваш с мене… а тогава ще използваш латинските медицински термини от уважение към професията ми и белите ми коси. Разрешава ти се да казваш под носа си англосаксонския синоним само ако никой не те чуе.
— Понякога ми харесва, но не успях да анализирам защо. Номер четири…
— Чакай малко. Прибави към номер три: не кълцай инфинитивите и не раздърпвай причастията. Избягвай граматичните грешки и употребените не на място думи. Почитай благородната английска реч, езика на Шекспир, Милтън и По и той ще ти служи до края на живота ти.
— Татко, ама това беше без да искам! Исках да…
— Оправдавай се, оправдавай се. Я да чуем номер четири.
— Заповед номер четири. Ходи на църква в неделя. Усмихвай се и се дръж прилично, но гледай да не лицемерничиш прекалено. Не позволявай на децата си — ако и когато имам деца — да играят пред къщи в неделя или да вдигат твърде много шум вътре. Поддържай църквата с дела и пари, без да е твърде показно.
— Морийн, добре го каза. Само за жена на проповедник си.
— Ох, ама си и ти, татенце — по-скоро бих станала курва!
— Двете не са несъвместими. Continuez, ma chère enfant.
— Mais oui, mon cher papa. Почитай баща си и майка си пред очите на другите. Но напуснеш ли веднъж дома си, животът си е твой. Не ги оставяй да те водят за носа. Mon papa, ти сам го каза… ама на мене не ми харесва особено. Аз те почитам, защото така искам. И нямам нищо против мама — просто говорим на различни езици. Но съм й благодарна.
— Избягвай благодарността, миличката ми — тя причинява киселини в стомаха. Като се ожениш и аз умра, ще поканиш ли Адел да живее при тебе?
— Ъ… — млъкнах. Нямах отговор.
— Помисли си! Помисли си много внимателно още сега… защото всеки отговор, който би дала прибързано, докато гробът ми е още пресен-пресен, няма как да не е погрешен. Следващото.
— Не убивай. Тоест, това означава да не лишаваш от живот неоправдано никого. Другите убийства са няколко вида и всеки от тях трябва да бъде анализиран. Все още работя над това, татко.
— И аз. Само помни, че човек, който яде месо, е на същото морално равнище като касапина.
— Тъй вярно. Не прелюбодействай… това означава: не забременявай, не хващай срамна болест, не давай повод на госпожа Пуританка дори да те подозира и преди всичко — не позволявай съпругът ти да се усети; това ще го направи нещастен… а може и да се разведе с тебе. Татко, мисля, че аз изобщо няма да се изкуша от прелюбодеяние. Ако Бог беше решил жената да има повече от един мъж, щеше да направи повече мъже… а не едва да стигат.
— Кой каза бил решил? Че не му чух името.
— Казах „Бог“, но знаеш какво имам предвид!
— Знам, знам. Затъваш в теология — бих предпочел да вземаш лауданум. Морийн, когато някой говори за волята Божия и за намеренията Господни или природни — в случай че го е страх да каже „Господ“, — веднага разбирам, че пробутва фалшиво златно кюлче. Понякога на себе си, както ти току-що направи. Да прозреш морален закон във факта, че се раждат толкова мъже, колкото и жени, значи да наготвиш цяла тенджера яхния от една стридка; това е толкова хлъзгаво, колкото и „Post hoc, propter hoc“.
Що се отнася до твоята увереност, че никога няма да се изкушиш — още си с жълто около човката и само година след първия мензис… и си мислиш, че знаеш всичко, което трябва за заплахите на секса… също като всяко момиченце на твоите години в цялата история на човечеството. Така че давай! Прескочи плета със затворени очи. Разбий сърцето на съпруга си и съсипи достойнството му! Посрами децата си! Превърни се в махленски скандал! Нека тръбите ти се напълнят с гной и после някой касапин ти ги накълца в мръсна задна стаичка без обезболяващо. Давай, Морийн! Света го пиши загубен за любов. Защото тъкмо дотам ще те докара едно нескопосно прелюбодейство: освен това ще легнеш рано-рано в гроба, а децата ти никога няма да споменават името ти.