— Ама, татко, аз казах, че трябва да бягам от прелюбодейството — то е твърде опасно. Мисля, че мога да го избегна — усмихнах му се и изрецитирах:
Баща ми подхвана:
— Да, знам — нали аз те научих на това стихче. Морийн, ти не успя да споменеш най-безопасния път към благоразумното прелюбодеяние. И все пак знам, че си го чувала — споменах ти го в деня, когато те помолих да прецениш колко често мъжете в този окръг прескачат чужди плетища.
— Сигурно съм го пропуснала, татко.
— Знам, че го споменах. Ако ти се наложи, кажи на мъжа си какво те гризе, помоли го за разрешение, за помощ, помоли го да ти бъде опора.
— О, да! Ти наистина ми разказа за две такива двойки в нашия окръг… но така и не разбрах кои са.
— Не исках да разбереш. Затова те подведох малко.
— Досетих се, сър, нали ви познавам. Ала въпреки това не успях да се сетя кои са. Но татко, това ми изглежда толкова недостойно! И няма ли моят… ъ-ъ… съпруг да се разгневи ужасно?
— Може да се надуе, но няма да се разведе само задето си го попитала. После току-виж ти помогнал въз основа на здравата теория, че може да си навлечеш още по-голяма беля, ако каже „не“. И… — тук татко се подсмихна, — вероятно ще открие, че тази роля му харесва.
— Татко, аз съм шокирана!
— Тогава го преодолей. Безучастните съпрузи са нещо обичайно, откакто свят светува — всеки си е донякъде воайор… особено мъжете, но и жените не правят изключение.
— Чакай малко, моля те! Искам да поговорим още за това. За прелюбодейството.
— Точно това не искам. Помисли си за всичко, но да не съм чул и дума по темата поне две седмици напред. Следващата.
— Не кради! Тази не можах да я направя по-добра, татко.
— Би ли откраднала, за да нахраниш дете?
— Ъ-ъ… да.
— Помисли си и за други изключения: ще си поговорим за това след година-две. Но е хубаво общо правило. Защо обаче не искаш да крадеш? Имаш ум бръснач; сигурно можеш цял живот да се изхранваш с кражби. Защо не желаеш?
— Ъх…
— Недей да ми сумтиш.
— Татко, караш ме да побеснея! Не крада, защото съм прекалено горда, ма’а му ста’а.
— Точно така! Страхотно! По същата причина и не мамиш в училище и при разните игри. Гордост. Собствената ти представа за себе си.
— … за никого не ще си ти фалшив.“ Да, сър.
— Обаче онзи израз не го произнесе правилно. Повтори го цялото, но този път както трябва: ти не крадеш, защото…
— … съм прекалено горда… мама му стара!
— Така. Представата за собствената ти гордост е най-силният възможен подтик към правилното поведение. Твърде горда, за да крадеш, твърде горда, за да мамиш, твърде горда, за да вземаш бонбонките на малките дечица или да буташ мънички патенца във водата. Морийн, моралният кодекс на едно племе трябва да се основава на племенното оцеляване… но при индивидуално-правилното поведение всичко се крепи на върха на гордостта, а не на личното оцеляване. Ето защо капитанът потъва с кораба си; ето защо „стражът умира, но не се предава“. Човек, който няма за какво да умре, няма и за какво да живее. Следващата заповед.
— Саймън Легри. Не лъжесвидетелствай срещу ближния си. Преди ти да ме поквариш…
— Кой кого е покварил? Аз съм въплъщение на високата нравственост… тъй като съвсем точно знам защо се държа, както се държа. Когато се захванах с тебе, ти нямаше никакъв морал и поведението ти беше наивно-безсрамно като на коте, което се опитва да се скрие на голия под.
— Да, сър. Та исках да кажа: докато ти не ме поквари, си мислех, че деветата заповед означава: не лъжи. Но всичко, което казва тя, е, че ако отидеш в съда да свидетелстваш, трябва да кажеш истината.
— Топло-топло.
— Татко, ама ти не ме остави да довърша!
— О, Морийн — моля за извинение. Продължавай.
— Казах „не изричай лъжи, които могат да наранят другите“, но имах намерение да добавя „… ама тъй като да знаеш предварително докъде могат да навредят, единственото сигурно правило е изобщо да не лъжеш“.
Доста дълго татко не каза нищо. Накрая се обади: