— Морийн, с тази няма да свършим за един следобед. Лъжецът е по-лош и от крадец… и все пак бих се разбрал по-скоро с лъжец, отколкото с някого, който се гордее, че казва истината, винаги истината и цялата истина независимо от всичко, което значи: „Без значение кого ще нарани това, без значение чий живот ще съсипе.“ Морийн, човек, който самодоволно се гордее, че казва само голата истина, е садист, а не светец. Има най-различни лъжи — неистини, измислици, неверни твърдения и т.н. Като упражнение за мускулите на ума…
— Умът няма мускули.
— Брей, че си ми умничка. Не продавай на краставичар краставици. Твоят ум няма мускули и точно това искам да оправя. Опитай да разделиш на категории с помощта на логиката различните видове неверни твърдения. После се решй кога и къде би могла да се използва морално всяка една, ако изобщо е възможно… а ако не — защо. Задачката трябва да ти попречи да вършиш пакости през следващите четиринадесет-петнадесет месеца.
— О, тате, толкова си ми добричък!
— Спри да се заяждаш или ще ти отупам праха от гащите. Донеси ми предварителен доклад след месец-месец и половина.
— Да бъде волята ти! Папа, имам и един специален случай: „Недей да лъготиш майка си, иначе ще ти измият устата със сапун за пране.“
— Поправка: „Недей да лъготиш майка си така, че да те хване.“ Ако някога й разкрия голата истина за нашите частни разговори, ще трябва да се махна от къщи. Ако хванеш Одри да се натиска с онзи съмнителен младок, дето напоследък все я търси, какво ще кажеш на майка си?
Е, с това татенцето ме изненада. Наистина бях хванала Одри да се натиска… и ме гризеше подозрението, че не е минало само с натискане. А това ме тревожеше.
— Нищичко няма да кажа на мама!
— Добър отговор. Но на мене какво ще кажеш? Знаеш, че не споделям моралистичното и пуританско отношение на майка ти към секса, както и че няма да използвам нищо от онова, което ми кажеш за Одри, за да я накажа, а само за да й помогна. Е, какво ще кажеш на татко си?
Усетих как стените ще ме смачкат — бях притисната между верността към татко и обичта си към кака, която винаги ми беше помагала и се бе държала добре с мене.
— Аз… такова… Хич нищичко няма да ти кажа, ’гати!
— Ура! Прескочи летвата, без дори да я закачиш! Адски си права, миличка: в училище не клюкарим, не правим признания от името на някой друг. Но недей да казваш „’гати“. Казва се „ега ти“, щом държиш да го кажеш.
— Да, сър. Хич нищичко няма да ти кажа, ега ти, за Одри и онзи, нейния. И, мили Боже, ако има такъв — нека сестра ми не забременее, защото майка ми ще се затръшка и въобще — ужасна работа. Да бъде твоята воля… ама не чак дотам. Морийн Джонсън. Амин.
— Хайде тогава да се справим бързо с номер десет и да минем към онези, които Мойсей не си е направил труда да свали от планината. Номер десет май не е проблем за тебе. Да си пожелавала нещо напоследък?
— Май не. Защо е забранено да пожелаваш жената на ближния си, но не и да пожелаваш мъжа на ближната си? Недоглеждане на Йехова или какво? Или наистина в днешно време ловният сезон за съпрузи е открит?
— Не знам, Морийн. Предполагам, че е просто надувка от страна на някои древни евреи, които дори не са могли да си представят, че на жените им ще се прииска да прескочат плета, след като си имат такива мъжаги и герои вкъщи. Старият завет не поставя жените кой знае колко високо — започва се още с това, че Адам хвърля вината върху майка Ева… а после става още по-зле. Но тук, в окръг Лайл, щата Мисури, това си е забранено… и ако някоя тукашна женичка те хване да мяташ белтъци към мъжа й, най-вероятно ще ти избоде хубавите зелени оченца.
— Нямам намерение да я оставя да ме хване. Но да предположим, че е обратното. Да предположим, че той ме желае или поне така изглежда. Ако например ме щипне по дупето?
— Ей, ей! Кой беше, Морийн! Кой го направи?
— Хипотетичен случай, mon cher pere.
— Много добре. Ако пак те щипне хипотетично, можеш да му отговориш хипотетично по няколко хипотетични начина. Можеш хипотетично изобщо да не му обърнеш внимание, хипотетично да се престориш, че десният ти gluteus maximus е зле — или той е левак?
— Не знам.
— Или да прошепнеш хипотетично: „Не тук. Да се срещнем след църква.“
— Татко!
— Ти повдигна въпроса. Можеш също хипотетично да го предупредиш, че ако още веднъж те щипне хипотетично, ще го издадеш на хипотетичния си баща, който си има и хипотетичен камшик, и хипотетична пушка. Можеш да ми го кажеш на ушенце или така да креснеш, че да го чуе цялото паство барабар с хипотетичната му жена. По избор на дамата. Чакай малко. Ти каза, че е нечий мъж, нали така?