След като и двамата се качихме, накарах Чък да затвори капака и да изтика върху му един тежък сандък.
— Сега не могат да ни хванат — весело казах аз и се обърнах.
— Но могат да ни гледат, Мо. Отпред се вижда всичко.
— На кого му пука? Само не заставай пред съдийската пейка. Ако ти не ги виждаш, и те не те виждат.
— Мо, сигурна ли си, че го искаш?
— Че нали затова се качихме тук? Я ми помогни да постеля този чул. Ще го сложим на два ката. Съдиите си го постилат, за да не си натъртят нежните задни части. Ще пази и моите от трески, както и твоите колене.
Чък не обели и дума. Изправих се и го погледнах. Не приличаше на мъж, на когото му предстои една така отдавна желана и радостна консумация — изглеждаше като изплашено момченце.
— Чарлз… сигурен ли си, че го искаш?
Той ме погледна стреснато.
— Бял ден е, Мо. Тук се вижда ужасно. Не можем ли да си намерим някое закътано местенце около Осейдж?
— Буболечки, комари и хлапета, преследващи мускусни плъхове. И ще ни налетят, точно когато сме най-заети. Не, благодаря, господине. Но, Чарлз, миличък, мислех, че и двамата сме съгласни? Със сигурност аз не искам да те насилвам за нищо. Имаш ли нещо против да се откажем от пътуването до Бътлър? (Бях се оправдала пред нашите, че отивам в Бътлър на покупки и съм помолила Чък да ме закара нея сутрин.)
— Ами добре, Мо, няма, щом не искаш да ходим.
— Тогава би ли имал нещо против да наминем към Ричард Хейзър? Трябва да говоря нещо с него. Чък, усмихвам се и говоря нежно… но бих искала хубаво да те разтрия с бейзболна бухалка!
— Ъ… Мо? Нещо не е наред ли?
— И да, и не. Знаеш защо дойдохме тук. Ако ти не искаш да си ми първият, Ричард ми даде да разбера, че той иска. Не съм му обещала нищо… обаче му казах, че ще си помисля — погледнах Чък и сведох очи. — И наистина си помислих и реших, че ти ще си… че те искам още оттогава, когато ме качи на камбанарията. На великденското тържество на училището. Нали се сещаш? Но, Чарлз, ако си променил решението си… не желая слънцето да залезе, а аз да съм още девствена. Та би ли ме откарал до Ричардови?
Жестоко, казвате? Е, не. Няколко минути по-късно изпълних обещаното. Ала мъжете са много по-плахи от нас; понякога единственият начин, по който можеш да накараш някого да се размърда, е да го поставиш във възможно най-остра конкуренция с друг мъжкар. Това и котките го знаят. Като казвам „плах“, нямам предвид „бъзлив“. Един мъж — онзи, когото аз смятам за мъж — посреща спокойно смъртта. Ако бъде изненадан в разгара на акта… може да се потресе до мозъка на костите си.
— Не съм променил решението си! — каза го много натъртено.
Усмихнах му се с най-слънчевата си усмивка и разтворих ръце.
— Тогава ела тук и ме целуни така, че да ме убедиш!
Той го направи и пак се разпалихме. Бях се поохладила, когато се дръпна и взе да бяга по тъча. По онова време още не бях чувала думата „оргазъм“ — не съм сигурна дали през 1897 г. вече е била измислена — но си бях експериментирала насаме и знаех, че е възможно вътре в мене да избухне нещо много подобно на фойерверк. Към края на целувката усетих, че се приближавам към тази точка.
Отдръпнах лице, колкото да измърморя в устата му:
— Скъпи, ще си съблека всичките дрехи, ако поискаш.
— Ъ? Да!
— Искаш ли ти да ме съблечеш?
Той взе да ме разсъблича — или поне се опитваше — докато аз разкопчавах и развързвах всичките копчета, копчелъци, връзки и връзчици пред него. След малко бях гола-голеничка като жаба и готова да избухна в пламъци. Весело заех поза, която бях упражнявала, и го оставих да ме разгледа. Дъхът му секна, дъхът, а аз усетих как нещо вътре в мене започна да гори.
Приближих се към него и взех да го разкопчавам. Срамуваше се и не бързах. Все пак го накарах да си свали панталоните и гащите. Сложих ги върху моите на сандъка и полегнах на постелята.
— Чарлз…
— Идвам!
— Имаш ли предпазител?
— К’во?
— „Веселата вдовица“.
— О… Господи, Мо, ама как да си купя? Няма начин — нали съм само на шестнадесет! Има ги само при Поп Грийн… а той ги продава на женени или ако си навършил двадесет и една. — Горкичкият, изглеждаше съвсем смачкан.
— А ние не сме женени, нито пък искаме да се женим — додадох тихо аз. — Не и така, както ожениха Джо и Амелия. Майка ми ще прерита. Но… стига си се кахърил и ми подай чантата.
Взех я и извадих кондома.
— Да си докторска щерка си има определени предимства, Чък. Гепих го, докато чистех клиниката на баща ми. Я да видим как ще ти стои. — Всъщност исках да проверя неговата чистоплътност. На някои от съучениците ми и от двата пола нямаше да им навреди бащин съвет и малко топла вода със сапун.