— Няма твърда цена.
— Какво? Mon papa, това е страхотен начин да управляваш бизнес. Лягам и си разтварям краката по договор. Девет месеца по-късно плащат на мъжа ми… пет долара? Петдесет цента? Залогът никак не го бива. Май ще е по-добре да замина за Канзас и да започна да бачкам на тротоара.
— Морийн, я се дръж прилично.
Поех си дълбоко въздух и го задържах. После снижих гласа си с една октава, както се упражнявах напоследък — бях си обещала никога да не говоря с писклив глас.
— Съжалявам, сър, предполагам, че съм просто поредната вятърничава бивша девственица — мислех, че съм пораснала… — въздъхнах. — Обаче наистина ми се вижда тъпо.
— Да, вероятно „тъпо“ е точната дума. Но нека ти обясня как става. Никой няма да иска от тебе да се омъжваш за някого. С твое съгласие ние с майка ти ще изпратим името ти във Фондацията заедно с въпросник, който аз ще ти помогна да попълниш. В отговор те ще изпратят списък с имената на младежи. Всеки от тях е от така наречените „добри партии“ — независимо от Фондацията и нейните пари. Ще е млад, с не повече от десет години по-голям от тебе, но е по-вероятно да бъде на твоите години…
— На петнадесет? — бях смаяна. Шокирана.
— Не се пали, пламъче. Ти още не си в списъка. Обяснявам ти всичко това, защото няма да е честно да не знаеш за възможността, която ти дава фондация „Хауард“, щом като вече си пълноценна жена. Но все още си твърде млада за женитба.
— В този щат мога да се омъжа на дванадесет години. С твое разрешение.
— Имаш разрешението ми да се омъжиш на дванадесет години, ако успееш някак си да ги докараш.
— Татко, ти си невъзможен.
— Не, просто съм невероятен. Той ще е млад, но няма да е чак на петнадесет. Ще е с добро здраве и с добра репутация. Ще има нужното образование…
— Ще е добре да знае френски, иначе няма да пасне на семейството. — В училището в Тийбс се изучаваха френски и немски; Едуард беше избрал френския, после — и Одри, защото и майка, и татко бяха учили френски и имаха навика да разговарят на френски, когато искаха да си кажат нещо, без ние да разберем. Одри и Едуард създадоха прецедент; всички ги последвахме. Захванах се с френския още преди да започна да го уча в училище — никак не ми харесваше да говорят пред мене нещо и аз да не разбирам какво.
Този прецедент повлия върху целия ми живот — но това е друга история.
— Ти можеш да го научиш на френски — включително и на френските целувки, за които ме пита. А този непознат, дето е похитил честта на нашата мома — той може ли да се целува?
— Страхотно!
— Хубаво. Мил ли беше с тебе, Морийн?
— Доста мил беше. Малко плахичък, но мисля, че ще го преодолее. Ух, татко… не беше чак толкова приятно, колкото си мислех. И колкото ще бъде следващия път.
— Или може би по-следващия. Онова, което искаш да ми кажеш е, че днешното пробно изпитание не е било толкова приятно, колкото мастурбацията. Улучих ли?
— Е, ами да, това исках да ти кажа. Много бързо свърши. Той… Боже мили, ама ти знаеш кой ме откара в Бътлър. Чък. Чарлз Пъркинс. Той е сладур, cher papa, но… знае за тези работи по-малко от мене.
— Точно както очаквах. Тебе съм те учил аз, а ти беше схватлива ученичка.
— Ти ли обясни на Одри… преди да се омъжи?
— Майка ти й го обясни.
— Така ли? Подозирам, че ти си ми обяснил доста повече неща. Ъ-ъ… бракът на Одри беше ли спонсориран от фондацията „Хауард“? Тя така ли се запозна с Джером?
— Така не се пита, Морийн. Невъзпитано е дори да се чудиш наум за това.
— Е, извинявайте, че така неприлично си показвам лицето!
— Няма да извиня неприличните ти обноски. Аз никога не обсъждам личните ти работи с братята и сестрите ти. И ти не трябва да ме питаш за техните.
Изведнъж усетих как ми подръпва юздите.
— Съжалявам, сър. Всичко това е твърде ново за мене.
— Да. Този младеж — тези младежи — до един ще бъдат приемливи партии… а ако аз не одобрявам някого от тях, ще ти обясня защо и няма да му позволя да влезе в къщата ми. Но в добавка към всичко останало всеки от тях ще има по двама живи дядовци и баби.
— Че какво толкова? Аз имам не само четирима живи дядовци и баби, но и всичките ми прабаби и прадядовци са живи. Нали така?
— Да. Макар че дядо Макфий само прави калабалък. Ако беше умрял на деветдесет и пет години, сега щеше да е по-добре. Но тъкмо за това става дума, скъпа ми щерко: Айра Хауард е искал състоянието му да бъде използвано за увеличаване на продължителността на човешкия живот. Настоятелството на Фондацията е решило да постъпи като при отглеждане на породисти животни. Спомняш ли си документите на Лоуфър и защо платих за него такава висока цена? Или тези на Клитемнестра? Ти си от род на потомствени дълголетници, Морийн, по всички линии. Ако се омъжиш за някой младеж от списъка и децата ти ще живеят дълго и ще предадат това качество на своите деца.