Татко се обърна и ме погледна в очите.
— Но никой — никой! — не те кара нищо да правиш. Ако ме упълномощиш да изпратя името ти — не днес, но да речем, догодина — ще имаш още шест-осем-десетина допълнителни кандидати, между които да избираш, вместо да бъдеш ефективно ограничена до неколцината младежи на твоите години в окръг Лайл. Ако решиш да се омъжиш за Чарлз Пъркинс, думица няма да кажа напреки. Той е здрав и добре възпитан. Е, не е точно моят тип младеж. Но може да е твоят.
И моят тип не е, татенце. Струва ми се, че просто го използвах. Но му бях обещала реванш… та щеше да ми се наложи да участвам в него.
— Татко, да изчакаме, да речем, до догодина, а?
— Според мене това е разумна преценка, Морийн. Междувременно не забременявай и се опитай да не те хванат. О, между другото — ако пратиш името си и някой от младежите от списъка те посети, можеш да го пробваш на канапето във всекидневната — и той се усмихна. — Там е и по-удобно, и по-безопасно от съдийската ложа.
— Мама ми ще получи удар!
— Не, няма. Защото нейната майка едно време беше уредила нещата по същия начин… и точно по тази причина Едуард официално е седмаче. Защото е глупаво да тръгнеш по пътя на „Хауард“ и чак след като се свържете с брачни клетви, двамата да разберете, че не можете да имате деца.
Бях изгубила ума и дума. Майка ми… майка ми, която смяташе „гърда“ за мръсна дума, а „корем“ — за нагла простащина… Майка ми без гащи да върти нецензурното си четирибуквие върху дивана на баба Пфайфър, докато прави извънбрачно бебе, а баба и дядо да се преструват, че не знаят какво се върши оттатък! По-лесно би ми било да повярвам в непорочното зачатие и в прераждането, и във възкресението, и в дядо Коледа и великденския заек. Никой не познава достатъчно никого, а семейството си — най-вече.
Не след дълго навлязохме в земите на Джаксън Иго — тридесет и два хектара предимно скали и възвишения, сред които се извисяваха барака и един окаян плевник. Господин Иго беше позасял това-онова, но не вярвах да изхрани него, изпосталялата му жена и рояка мръсна челяд. Джаксън Иго се занимаваше най-вече с чистенето на отходни ями и строенето на клозети.
Някои от хлапетата заедно с половин дузина кучета се скупчиха около нашата двуколка. Едно от момченцата се затича към къщата, викайки. Не след дълго се показа господин Иго.
— Джаксън! — повика го баща ми.
— Да, докторе.
— Разкарай тия кучета!
— Те не хапят.
— Разкарай ги! Няма да ги чакам да ми скочат!
— Кат кайш, докторе. Кливланд! Джеферсън! Фанете ги тия псета! Закарайте ги отзади.
Заповедта беше изпълнена. Баща ми слезе, като тихичко ми подметна през рамо:
— Ти не слизай от двуколката.
Татко остана в бараката съвсем малко, което беше добре дошло за мене, тъй като най-голямото момче, Калеб, беше започнало да ми досажда — караше ме да сляза и да отида да видя новото прасило. Познавахме се от училище — той изкара няколко години в пети клас. Според мене щеше да е достоен кандидат за линчуване, ако нечий баща не го претрепе дотогава. Наложи се да му кажа да остави на мира Дейзи — караше я да тръска глава и да се дърпа. Извадих камшика, за да подчертая по-добре думите си.
Зарадвах се, когато видях, че татко се връща.
Той се качи в двуколката, без и дума да продума. Цъкнах на Дейзи и потеглихме. Татко беше навъсен като тъмен облак, така че си мълчах.
След като изминахме половин километър, той се обади:
— Моля те, отбий встрани на тревата.
Отбих, подвикнах на Дейзи „Тпру, момиче!“ и зачаках.
— Благодаря, Морийн. Ще ми помогнеш ли да се измия, моля те?
— Разбира се, сър. — Баща ми използваше тази двуколка, когато го повикат из провинцията — беше направена като двуколките му за надбягване, но отзад имаше по-голям багажник с покривало за дъжд. Там държахме редица неща, които можеха да потрябват на баща ми, но не влизаха в докторската му чанта. Едно от тях беше тенекия с черпак, пълна с вода, и ламаринен леген, сапун и кърпи.
Поиска да му полея на ръцете, насапуниса ги и ги изплакна. Размаха ги да изсъхнат, после ги изми отново над легена, разтръска ги пак и се избърса в чистата кърпа.
Въздъхна.
— Така по бива. Вътре нито съм сядал, нито съм докоснал нещо, което не ми се налагаше. Морийн, спомняш ли си я онази вана в Чикаго?