— И аз бих казал така. Достатъчно безопасно, макар и не дотам удобно. Бих искал да можех да ти предоставя удобството на канапето… но не мога, преди да си приела предложението на „Хауард“. Ако изобщо го приемеш. А през това време — я да помислим. Безопасни местенца…
— Да, сър. Благодаря. Онова, което не проумявам, е следното: претупахме пътуването до Бътлър, за да не проличи колко време сме използвали за дейности извън програмата. Изчислявах наум времената и разстоянията. Cher papa, освен ако не съм сбъркала в сметките…
— Ти никога не бъркаш.
— Който и да ни е забелязал как се качваме в скривалището, после трябва да е хукнал в буен тръс към Алтшулерови и да е докладвал за греховете ми, а Грозната херцогиня трябва вече да е била облечена, а колата й — запрегната и готова за път, за да препусне веднага към тебе. Тя кога цъфна?
— Я да видим. Когато пристигна, имах трима пациенти. Накарах я да си изчака реда… така че влезе вече сърдита. Изпратих я да си ходи бясна-побесняла. Ммм… трябва да е пристигнала поне час преди ти да се натъкнеш на нея на изхода.
— Тате, не става, физически е невъзможно. Освен ако самата тя не е била на хиподрума и после да се е юрнала право към нашата къща под предлог, че идва на преглед.
— Възможно е. Но не е много вероятно. Морийн, току-що се сблъска с феномен, който ще наблюдаваш отново и отново от този греховен ден, та чак до края на живота си: единственото нещо, известно на науката, което се движи по-бързо от скоростта на светлината, е махленската клюка.
— Предполагам.
— Аз пък знам. Когато се сблъскаш с нея следващия път, ще се справиш ли? Това има ли го в твоите заповеди?
— Ъ… не.
— Помисли си. Как ще се защитиш?
Мислих го близо километър.
— Няма.
— Няма какво?
— Няма да се защитавам срещу клюката. Няма да й обръщам внимание. Най-много да погледна човека в очите и да му кажа на висок глас: „Ти си гнусен долен лъжец.“ Но обикновено е най-добре да си я пуснеш покрай ушите. Поне така мисля.
— И аз така мисля. На такива хора им се иска да ги забелязват. Най-жестокото нещо, което можеш да им сториш, е да се държиш така, сякаш те не съществуват.
През останалата част от 1897 г. не обръщах внимание на госпожа Пуританка, като в същото време все гледах да не й се набивам на очи. Образът ми за пред хора беше направо като изваден от книжка на Луиза Мей Олкът2, докато насаме се опитвах да науча колкото се може повече за това невероятно ново изкуство. Не искам да кажа, че съм прекарала сума ти време по гръб, потейки се усърдно в името на взаимното удоволствие на Морийн и… Името Му Е Легион. Не и в окръг Лайл, не и през 1897 г. Твърде мъчно беше да си намериш подходящо местенце!
„Съвестта е онова гласче, което ти казва, че някой може и да те гледа отнякъде.“ (анонимен автор)
А съществуваше и проблемът със задоволителния партньор. Чарлз беше добро момче и наистина му предложих реванш, че дори и трети път за всеки случай. Вторият и третият опит не бяха толкова нескопосани, но пък бяха още по-малко вълнуващи — студена попара без подправки и сметана.
Така че след третия път казах на Чарлз, че някой ни е видял на върха на Марстън хил и е казал на една от сестрите ми… и пак добре, че не е било на някой от братята ми, защото съм успяла криво-ляво да се разбера със сестра ми. Но ще е по-добре да се преструваме на скарани… защото следващия път току-виж стигнало до ушите на майка ми, която пък ще каже на баща ми и тогава… не е за приказване. Така че ще е по-добре да не се виждаме, докато не започне училището, нали така? Разбираш, нали, миличък?
Стана ми ясно, че най-мъчният проблем от всички, когато си имаш вземане-даване с някой мъж, е да спреш да си имаш вземане-даване с него, когато той не иска това. За век и половина доста разнообразен опит не успях да открия някакъв що-годе задоволителен вариант.
Един отчасти приемлив начин, който научих много-много по-късно от 1897 г., изисква значителни умения, голям самоконтрол и известна обиграност: нарочно се правиш на дърво. Лежиш като труп и преди всичко оставяш вътрешните си мускули абсолютно отпуснати. Ако съчетаете това с дъх на чесън, много вероятно е да си спестите търсенето на причина за раздяла. А после, когато той излезе с предложение да се разделите, вие може да го посрещнете храбро. И да се изявите като „точна мадама“.
С това не искам да кажа, че пъргавите хълбоци и стегнатите мускули съставляват „сексапила“. Подобни качества, макар и полезни, са просто еквивалентът на добре наточените инструменти на дърводелеца. Сестра ми по съпружество Тамара, майка на сестра ни по съпружество Ищар и в същото време най-прочутата курва в цял Секундус, е въплъщение на сексапила… и все пак тя нито е чак толкова хубава, нито пък онези, които са минали през кревата й, говорят за нейната техника. Но щом я зърнат, лицата им грейват, а когато говорят за нея, гласовете им пулсират.
2
Американска писателка. Героините на най-известния й роман — „Малки жени“ — са образец за порядъчни госпожици. Бел.пр.