Питах Джубал Харшо за Тами, защото Джубал има най-аналитичен ум от моите съпрузи. Той рече:
— Мамо Морийн, стига си ме баламосвала. Ако има някой, който знае отговора, то това си ти.
Възразих му.
— Добре де — каза той, — обаче пак нещо ме мотаеш. Сексапилът е външната изява на дълбока заинтересованост от удоволствието на партньора. Тами го има. Също и ти, при това също толкова силен. Не е нито рижата ти коса, девойко, нито дори миризмата ти, от която ми идва да те схрускам. А е начинът, по който даваш… когато даваш.
Джубал толкова ме развълнува, че му скочих още на място.
Но в окръг Лайл през 1897 г. не можеш просто да скочиш на своя мил и толкова — госпожа Пуританка се е покачила на всяко дърво да те следи и изгаря от желание да те излови и публикува информацията. Така че се налага предварителната подготовка да е по-сложна. Мераклии бол, но е нужно да подбираш внимателно — възраст, здраве, чистота, личен чар, дискретност и други фактори, които варират при всеки кандидат. След като си го набелязала да мине под ножа, трябва да го накараш да реши, че те иска, като тихомълком му дадеш да разбере, че е възможно да те получи. Лесно е да го кажеш, но е трудно да се приложи на практика — това умение се усъвършенства цял живот.
Значи стигате до някаква договореност… но още не сте си намерили удобно местенце.
След като аз сама избрах мястото, където да си попилея девствеността, се отказах да се занимавам с тази страна на въпроса. Ако някое момче или мъж искаше грешното ми тяло, трябваше да си понапъне сивите клетки и да измисли къде. Или да ходи да лови мухи.
Но наистина рискувах с буболечки и само веднъж — с отровен бръшлян. Момчето си изпати — аз като че ли бях имунизирана.
От юни до януари спах с три момчета на възраст между шестнадесет и двадесет години и с един женен тридесет и една годишен мъж. Него го включих в списъка заради предположението, невярно, че един женен мъж ще е толкова обигран, че няма как да не пусне фойерверките.
Брой на сношенията: девет. Оргазми: три и единият беше върхът. Време, прекарано в сношаване: средно по пет минути на парче, което далеч не е достатъчно. Разбрах, че животът наистина може да бъде прекрасен… но и че мъжете в моето обкръжение варираха от нескопосани до недодялани.
Госпожа Пуританка очевидно не ме беше забелязала.
На Нова година реших да помоля татко да изпрати името ми във фондация „Хауард“… не заради парите — още не знаех, че ще паднат доста парички — а защото за мене възможността да се срещам с повече „добри партии“ беше добре дошла. Дивечът в Лайл беше твърде некачествен за една Морийн. Бях решила твърдо, че макар и сексът да не е всичко на този свят, наистина искам да се омъжа и то за мъж, заради когото да ми се иска да си лягам рано.
Междувременно се опитвах да направя от Морийн една възможно най-желана женска и затова се вслушвах внимателно в бащините съвети. Знаех, че онова, което всъщност искам, е мъж съвсем като баща ми, но с двадесет и пет години по-млад. Или двадесет. Абе нека са петнадесет. Но бях готова да се хвана за най-доброто подобие, което намеря.
Това лято беше едно от най-хубавите в живота ми. Въпреки че не лягах по гръб нито чак толкова често, нито чак толкова резултатно, все тази мисъл ми беше в главата и насън, и наяве. Тя караше очите ми да греят и озаряваше дните ми; пръсках феромони наляво-надясно като женски молец и усмивката не слизаше от физиономията ми — пикници, излети с плуване в Осейдж, танцови забави.
Престанах да мисля за университета „Мисури“ в Калъмбия. От сметките на татко разбрах, че няма достатъчно пари да ме издържа четири години в колеж. Не изгарях от желание да стана медицинска сестра или учителка, затова нямаше смисъл да се стремя към официално и скъпо висше образование. Винаги можех да си бъда книжен червей, без това да изисква университетска диплома.
Така че реших да стана възможно най-добрата домакиня — и да започна с готвенето.
Ние със сестрите ми се редувахме в кухнята. Откакто навърших дванадесет години, помагах в готвенето, когато ми дойдеше редът. На петнадесет години вече бях добра готвачка, що се отнася до обикновените ястия.
Реших да се науча да готвя завързани манджи.
Майка ми забеляза нарасналия ми интерес. Казах й истината — поне отчасти:
— Chère mama, очаквам някой ден да се омъжа. Мисля, че най-хубавият сватбен подарък, който мога да поднеса на бъдещия си съпруг, е да мога да готвя добре. Може би нямам талант да стана най-добрата готвачка. Но поне мога да се опитам.