Тоя маймун се беше опитал да ме изнасили направо върху маминото канапе веднага щом мама и татко се качиха горе. После набързо се изнесе, стиснал чатала си. Струваше си да я уча тая анатомия!
— Ще му съобщя, че е добре дошъл. Неделя, седемнайсети. Значи след две седмици.
Посрещнах седемнайсети, неделя, без кой знае какъв ентусиазъм. Но от църквата се прибрах право вкъщи, подготвих обяд за пикник и се вкопчих във възможността за още една допълнителна баня. Господин Смит се оказа представителен и сладкодумен, макар и не особено вдъхновяващ. Татко го поразпита, а мама му предложи кафе. Към два часа потеглихме — с Дейзи и семейната двуколка, а неговата кисела кранта оставихме в плевнята.
Три часа по-късно бях убедена, че съм влюбена.
Брайън каза, че ще ме посети пак на първи май. Дотогава щеше да се оправи с последните изпити.
Седмица по-късно, в неделя, 24 април 1898 г., Испания обяви война на САЩ.
V.
Изгонване от рая
За затвор този затвор не е лош. Била съм и в един много по-гаден в Тексас преди седемдесет и кусур години по личната ми времева линия. Там хлебарките се тътреха навсякъде, преследвайки мижавия шанс да намерят на пода някоя трошица. Такова нещо като топла вода изобщо нямаше, а надзирателчетата до един бяха братовчеди на шерифа. Гадно местенце си беше, ама мексиканците току прецапваха реката и трошаха по някой и друг прозорец, за да ги приберат на топло и да понатрупат сланинка за през зимата. Ако това говори нещо за мексиканските затвори, не ми се мисли какво.
Пиксел идва да ме види почти всеки ден. Стражите не могат да схванат как го прави. Всички го харесват, а той одобри неколцина по обичайния си начин. Те му носят разни вкуснотии, а той благоволява да изяде някои от тях.
Шефът на затвора чул, че котаракът ми е достоен последовател на Худини и дойде в килията ми — улучи точно момента, когато Пиксел ми беше на свиждане. Опита се да го погали и получи леко ухапване по ръката — не чак толкова силно, за да пусне кръв, но достатъчно, за да стане ясно какво се има предвид.
Началникът ми каза, по-точно заповяда, за в бъдеще да го уведомявам предварително кога Пиксел влиза и излиза — искаше да види как успява да се промъкне така, че да не задейства алармените системи. Отвърнах му, че никой смъртен не може да познае какво точно крои този котарак.
Доктор Ридпат идва един-два пъти — да ме навива да се призная за виновна и да се оставя на милостта на съда. Разправя ми, че ако успея да убедя трибунала, че наистина съм се покаяла, ще ми се размине само с условна присъда.
Казах му, че не съм виновна — по-скоро бих станала знаменитост, след което ще си продам мемоарите за скандална сума.
Той ми рече, че очевидно не съм наясно, че Колежът на епископите преди няколко години е прокарал закон, според който всяка печалба от светотатство отива за църквата, като преди това се изплати таксата за отърваване от трупа.
— Виж какво, Морийн, аз съм ти приятел, макар че май не го разбираш. Но ако ти не ни съдействаш, нито аз, нито някой друг може да ти помогне.
Благодарих му и изразих съжаление, че е разочарован от мене. Каза ми да си помисля. Не ме целуна за довиждане, от което си правя заключението, че наистина ми е сърдит.
Дагмар идва почти всеки ден. Не ме навива да си призная, но онова, което направи последния път, имаше много по-голям ефект от разумните доводи на доктор Ерик: успя да внесе в затвора „последно другарче“.
— Ако ще продължаваш да се инатиш, това ще ти помогне. Просто отчупи връхчето и си го инжектирай — независимо къде. След като веднъж те хване — кажи-речи след пет минути — и на бавен огън да те пекат, пак няма да те заболи… или поне няма да те заболи много. Но в името на Санта Каролита, сладка, не позволявай някой да го намери!
Ще се опитам.
Ако не се намирах в затвора, нямаше да диктувам тези мемоари. Не съм си наумила твърдо да ги публикувам, но дисциплината при подреждането на фактите може и да ми покаже къде съм сбъркала… което пък на свой ред може да ми покаже как да оправя цялата тази каша, в която се забърках.
Битката за Ню Орлийнс се е провела две седмици след обявяването на Войната от 1812 г. Лоши комуникации… Но през 1898 г. трансатлантическият кабел вече беше пуснат в действие. Когато Испания ни обяви война, новината дойде от Мадрид през Лондон, оттам — през Ню Йорк, оттам — през Чикаго, оттам — през Канзас сити и до Тийбс почти със скоростта на светлината — забавяше се само при препредаването. Тийбс се намира на около осем часа западно от Мадрид, така че когато ужасната новина пристигна, семейство Джонсън беше на църква.