Нито пък бях вярна по принцип. Но то, братовчедчето ми Нелсън почти не се брои. Нелсън и аз си имахме едно общо нещо: и двамата яко ни друсаше хормона — и то през цялото време. И още нещо: бяхме предпазливи като лисица майка по отношение на госпожа Пуританка.
Оставях него да определя времето и мястото — биваше си го да измисля интриги. Взаимните ни чувства къкреха на тих огън, без да събуждат подозренията на госпожа Пуританка. Бих могла да се омъжа за Нелсън и да си живеем щастливо, въпреки че е по-малък от мене — ала бяхме твърде близки роднини. Сладурче си беше той. (Само онзи лимонов пай…!)
Не се прибраха и за Коледа. Но още две тела се завърнаха у дома си. Отидох и на двете погребения — заради Чък.
През януари брат ми Том се завърна вкъщи с марш заедно със своя полк. Мама и Франк заминаха за Канзас да посрещнат военния влак и да гледат парада по „Уолнът“ и контра марша обратно до гарата, където повечето войници се качиха обратно на влака, за да продължат за вкъщи. Аз си останах у дома да се грижа за сестрите ми и за Джордж и тайничко си мислех, че това е много благородно от моя страна.
Том донесе на ръка писмо за мама:
Госпожа Айра Джонсън
Чрез и.д. ефрейтор Т. Дж. Джонсън
Рота С, Втори Мисурийски полк
Скъпа госпожо,
Надявах се и очаквах да се завърна у дома със същия влак, с който пътува нашият син Томас. И наистина, според условията, при които приех да бъда назначен за хирург в доброволната войска на нашия щат, не мога да бъда задържан повече от сто и двайсет дни след обявяването на мир — 12 декември миналата година или 6 януари този месец — разликата в датите е техническа и официална — по това сега се спори.
Съжалявам, но съм длъжен да ви информирам, че главният хирург на армията помоли мене и моите колеги по професия да продължим да дежурим тук ден за ден, докато услугите ни станат ненужни. И аз приех.
Мислехме, че вече сме успели да овладеем опустошителните трески и може да разглобим полевите болници тук и да изпратим тукашните пациенти във форт Браг. Но след като преди три седмици пристигнаха болни и пострадали от Тампа, надеждите ни бяха попарени.
Накратко, мадам, моите пациенти имат нужда от мене. Ще се прибера веднага щом главният хирург реши, че услугите ми не са нужни повече… по-скоро в духа на Хипократовата клетва, отколкото придържайки се към буквата на договора.
Вярвам, че ще ме разберете, както сте ме разбирали толкова често в миналото.
Майка ми не се разплака пред погледите на останалите… и аз също.
По-късно, през февруари, получих писмо от господин Смит… с пощенско клеймо от Синсинати!
Скъпа госпожице Морийн,
Докато това писмо стигне до вас, аз вече ще съм обърнал гръб на армейските мъки и неволи и отново ще съм започнал да нося цивилни дрехи. Нашият инженерен батальон, Доброволците от Охайо, се придвижва на запад, а аз ви пиша.
Най-свидното мое желание е да ви видя и да продължа да ви ухажвам с цел да спечеля ръката ви. С тази най-важна цел наум, след като прекарам няколко дена у дома със семейството ми, възнамерявам да замина за Рола с намерението да възобновя обучението си. Макар и да получих степен през април миналата година около шест седмици предварително, тази тапия не може да замести пропуснатата от мене академична работа. Така че имам намерение да наваксам загубеното и да прибавя към него и още — което означава, че ще бъда близо до Тийбс и ще мога да ви посещавам в края на всяка седмица (това е, което от самото начало е имал наум този хитрец!).
Мога ли да се надявам да ви видя в събота следобед на четвърти март и отново в неделя — пети март? Ако изпратите пощенска картичка, тя трябва да пристигне при мене в Минното училище — но ако не получа съобщение от вас, ще приема, че отговорът ви е „да“.
Този влак според мене се движи твърде бавно!
Предайте моето най-голямо уважение на родителите си и поздрави на цялото ви семейство.
Очаквайки с нетърпение четвърти,
Прочетох го още веднъж, после си поех дълбоко въздух и го задържах — сърцето ми беше започнало бясно да тупти. След това намерих мама и я помолих да го прочете и тя. Тя го прочете и се усмихна.