— Радвам се за тебе, мила.
— Не трябва ли да му кажа да изчака, докато се прибере татко?
— Баща ти вече изрази одобрението си към господин Смит… към което се присъединявам и аз. Той е добре дошъл в дома ни — и майка ми ме погледна замислено. — Би ли го помолила да донесе със себе си армейската си униформа?
— Наистина ли?!
— Точно така. За да може да я облече в неделя за църква. На тебе това ще ти хареса ли?
Щяло ли да ми хареса! Казах й го:
— Също като Том първата неделя, след като се върна. Леле!
— Ще се гордеем с него. Възнамерявам да помоля и баща ти да облече униформата си първата неделя, след като се върне — тя пак се замисли. — Морийн, няма никаква причина господин Смит да се примирява с пансиона на госпожа Хендерсън или да се разкарва чак до Бътлър, ако отседне в тамошния хотел. Франк може да спи на другото легло в стаята на Том, а господин Смит да настаним в бившата стая на Едуард.
— О, това би било чудесно!
— Да, мила. Но… погледни ме, Морийн — тя се вгледа в очите ми. — Не позволявай присъствието му под нашия покрив да дава основания някое от децата — и Томас включително, длъжна съм да добавя — да виждат или да подозират нещо нередно.
Изчервих се чак до ключиците.
— Обещавам, chère mama.
— Няма нужда да ми обещаваш нищо — просто бъди дискретна. Ние сме жени, мила ми дъще — искам да ти помогна.
Март доприпка ведър като агънце и това беше твърде добре за мене, защото не исках цял следобед да стърча благопристойно в салона. Времето беше топло и слънчево и почти не подухваше вятър. Така че на четвърти, събота, се бях издокарала като първо срамежливо девойче с чадърче и ръкавици от овча кожа и абсолютно неразумно количество фусти… докато Дейзи не ни откара на стотина метра от нас и вече никой не можеше да ни чуе.
— Брайни!
— Да, госпожице Морийн?
— „Госпожица Морийн“ — ама че го рече! Брайни, вече си ме имал — стига с тия официалности, нали сме сами. Имаш ли ерекция?
— Ами като го рече… да!
— Ако беше казал „не“, щях да ревна! Виж, миличък, намерих едно прекрасно местенце…
(Беше го открил Нелсън.)
Май никой друг не го знаеше това място. Трябваше да преведем Дейзи през две теснини, след което можехме да я разпрегнем и да я пуснем да пасе, а ние да върнем обратно двуколката. За кобилата това не беше възможно — нямаше достатъчно място.
Постлах одеялото на една полянка — гъст храсталак я отделяше от брега… и се съблякох, а Брайън ме гледаше. Съвсем гола, само по чорапи и обувки.
Местенцето беше усамотено, не ще и дума, но сигурно са ме чули де що има хора на разстояние половин километър оттам. Първия път припаднах — после отворих очи и забелязах, че моят Брайънчо ме гледа угрижено.
— Добре ли си? — попита ме той.
— По-добре не съм била през живота си! Благодаря ви, сър! Бяхте прекрасен! Страхотен! Умрях и литнах в рая!
Той се усмихна.
— Не си мъртва. Тук си, прекрасна си и аз те обичам.
— Наистина ли? Брайън, честно ли смяташ да се ожениш за мене?
— Да, смятам.
— Дори и ако фондация „Хауард“ не ме одобри?
— Рижко, Фондацията ни запозна… но тя няма нищо общо с това, че дойдох пак. С радост бих робувал седем години като оня, как му беше името — от Библията, само за да заслужа привилегията да се оженя за тебе.
— Надявам се, че говориш сериозно. Искаш ли да ти кажа защо няма да ме одобрят?
— Не.
— Така ли? Но аз все пак ще ти кажа, защото за да ме одобрят, имам нужда от твоята помощ.
— На вашите услуги, мадмоазел!
— Няма да ме одобрят, защото не съм бременна. Ако само мъничко се надигнеш, ще махна от тебе онази гумена мръсотия. После, сър, стига да искате, веднага щом се почувствате достатъчно отпочинал, бих ви помолила да ми помогнете да придобия нужните качества, за да ме одобрят. Брайни, нека се захванем с първото си бебе!
Изненада ме… беше готов почти веднага. Дори и Нелсън не сколасваше толкова бързо. Забележителен мъж си беше моят Брайън.
Търкането на голо о голо беше толкова прекрасно, колкото винаги съм знаела, че ще бъде. Този път бях даже още по-гръмогласна. Оттогава съм се научила и на тихи оргазми… но много повече ми харесва да викам, стига условията да го позволяват. Повечето мъже обичат да ги аплодират. Особено Брайни.
Най-накрая въздъхнах.
— Готово. Благодаря ви, сър. Сега вече съм жена „в положение“. Усещам, че сте уцелили мишената. Бум!
— Морийн, ти си чудесна!
— Мъртва съм. Умрях щастлива. Гладен ли си? Направила съм за обяд едни мънички еклерчета с крем и ги напълних точно преди да пристигнеш.