— Морийн да е. Това е Дагмар. Бут, запознай се с Алиса; Алиса, запознай се с Бута. Запознай се и с Пиксел, Дагмар. Той е онзи с късите крака.
— Здрасти, Морийн. Здрасти, Пиксел.
— Мяяаау.
— Здравей, Дагмар. Извинявай, че ще те задържат заради мене.
— Няма нищо, сладурче.
— Дагмар, или на мене ми е изгърмял бушонът, или на Морийн. На кого точно?
— Не може ли и на двамата? Отдавна си имам съмнения относно тебе, шефе.
— Обяснимо. Но на нея като че ли наистина й е изпаднало нещичко от паметта. Поне нещичко. Плюс възможни халюцинации. Учила си materia medica по-скоро от мене. Ако някой иска да предизвика временна няколкочасова амнезия, какво ще използва?
— Ъ? Я не ми ги пробутвай тия, че си толкова бос. Алкохол, какво друго. Но може да бъде каквото си щеш — като ги гледам как децата ядат, пият, смъркат, пушат и си бият кажи-речи всичко, дето не се връща обратно.
— Не е алкохол. Резултат от алкохола, достатъчен като количество, за да причини това, е ужасен махмурлук с халитоза, тръпки, треска и кръвясали очи. Но я само я погледни — ясен поглед, здрава като кобила и невинна като пуделче в коша с чисто пране. Пиксел! Не там! Значи, какво търсим?
— Де да знам. Давай да почваме тогава, ако искаш да го намерим. Проба от урината. Кръвна проба. И слюнка ли?
— Естествено. И пот, ако събереш достатъчно.
— Вагинална намазка?
— Да.
— Почакайте — възразих аз. — Ако имате намерение да ровичкате из мене, бих искала да си взема един душ, да се поизмия малко.
— Не виждам как ще стане, сладур — учтиво отговори Дагмар. — Онова, което ни е нужно, е това, което можем да намерим там сега… а не след като измиеш греха. Не ми възразявай: не ми се ще да ти счупя ръката!
Затраях си. Наистина, когато ме преглеждат, искам да мириша на хубаво или изобщо да не мириша. Но като дъщеря на лекар (а нали и самата аз съм терапевт) знаех, че казаното от Дагмар има смисъл… щом търсеха наркотици. Не очаквах да намерят… но пък можеха и да намерят — няколко часа със сигурност ми се губеха. Или дни? Какво ли не би могло да се случи.
Дагмар ми даде една чашка да се изпишкам, взе ми кръв и слюнка и ми каза да се кача на магарето.
— Аз ли да взема пробата? Или шефът? Не ми се пречкай, Пиксел! И престани!
— Който и да е.
Истински загрижена сестра. Някои пациентки не понасят жени да ги пипат от кръста надолу, други ги е срам от мъжете. Що се отнася до мене, баща ми беше избил всички тия глупости от главата ми още преди да навърша десет години.
Дагмар се върна с разширител в ръце… и аз забелязах нещо. Брюнетка, казах. Беше гола, като не броим мъничките гащички — а те не бяха непрозрачни. Би трябвало да има тъмно вградено смокиново листо, нали така?
Не. Само телесен цвят и намек за Великото разделение.
Жена, която бръсне или по друг начин премахва къдравите си косми, се интересува дълбоко от секса за здраве. Обичният ми първи съпруг Брайън ми изтъкна това през Бежовото десетилетие — около 1905-тата година по грегорианския календар. Проверявала съм заключението на Брайън век и половина — безкрайни примери. Не броя подготовката за операция или за раждане. Онези, които го правеха, защото им харесва, бяха без изключение сърдечни, здрави, освободени хедонистки.
Дагмар не се готвеше да я оперират; съвсем очевидно не се готвеше и да ражда. Не, тя се готвеше да участва в сатурналии. Което щеше и да се докаже.
Това ме накара да изпитам топло чувство към нея. Брайън, благословена да е похотливата му душица, щеше да я оцени.
И така, както си бърборехме, докато вземаше пробите, тя научи най-важното от моите халюцинации и разбра, че не съм тукашна. Дагмар внимателно нагласяше проклетия разширител. Открай време не можех да ги понасям, макар че този беше с телесна температура и го манипулираха внимателно — така, както само една жена може да се справи с това, тъй като сама е минавала през него. Докато беше заета с това, й зададох един въпрос, за да отклоня вниманието си от манипулациите:
— Дагмар, разкажи ми за този фестивал.
— Ла Фиеста де Санта Каролита? Ей, ама ти направо ме гръмна! Внимавай, сладурче, ще се нараниш!
Въздъхнах и се опитах да се отпусна. Санта Каролита е второто ми дете, родено през 1902 г. по грегорианския календар.
II.
Райската градина
Спомням си Земята.
Познавах я, когато беше чиста и зелена — прекрасната невеста на човечеството — сладка, сочна и гальовна.