Исабел Алиенде
Отвъд зимата
На Роджър Чукрас, за неочакваната любов
Au milieu de l’hiver, j’apprenais enfin
qu’il y avait en moi un été invincible.
Насред зимата разбрах най-сетне,
че има в мен непобедимо лято.
Албер Камю
„Завръщане в Типаса“ (1952)
Лусия
В края на декември 2015 година зимата още се бавеше. Дойде Коледа с камбанки навсякъде, а хората продължаваха да ходят по къси ръкави и сандали; някои — зарадвани от заблудените сезони, други, изплашени от глобалното затопляне, а в това време от прозорците надничаха изкуствени елхи, поръсени със сребрист скреж, и хвърляха в смут катеричките и птиците. Три седмици след Нова година, когато повече никой не мислеше за закъснението в календара, природата внезапно се събуди, отърсвайки се от есенната дрямка, и стовари най-страховитата снежна буря, запечатана в колективната памет.
В едно мазе на Проспект Хайтс, убежище от цимент и тухли със затрупан от снега вход, Лусия Марас проклинаше студа. Тя притежаваше стоическия характер на хората от нейната страна: беше свикнала със земетресения, наводнения, спорадични цунамита и политически катаклизми и ако за по-продължителен период от време не връхлетеше никакво бедствие, започваше да се тревожи. Все пак нищо не я беше подготвило за подобна сибирска зима, пристигнала погрешка в Бруклин. Чилийските бури се ограничават на територията на Андите и в дълбокия юг, в Огнена земя, където континентът е разронен на пробождани като с вилица от южния вятър острови, ледът чупи костите и животът е суров. Лусия беше от Сантяго, незаслужено славещ се с благ климат, защото в действителност зимата там е влажна и студена, а лятото сухо и жарко. Градът е заключен между лилави планини, които понякога осъмват заснежени; тогава най-чистата светлина на света се оглежда в ослепително белите върхове. Много рядко над града се стеле фин, тъжен и блед, подобен на пепел прашец, който не смогва да оцвети градския пейзаж в бяло, преди да се размекне в мръсна киша. Отдалече снегът е винаги блестящо чист.
В нейната стаичка в Бруклин на един метър под равнището на улицата и съвсем оскъдно отоплявана, снегът представляваше кошмар. Заскрежените стъкла не пропускаха светлината през малките прозорчета и вътре цареше полумрак, едва огряван от голите крушки, увиснали от тавана. В стаята имаше само най-необходимото — сбирщина от разнебитени мебели втора и трета ръка и няколко кухненски съдини. Хазяинът Ричард Боумастер не мислеше нито за обзавеждането, нито за удобствата.
Бурята се разрази в петък с гъст сняг и яростен вятър, който като с камшик премете опустелите улици. Дърветата се огъваха и стихията уби птичките, които, подведени от мекото време предния месец, бяха забравили да отлетят или да се скрият. Когато се заеха да поправят пораженията, боклукчийските камиони отнесоха цели чували с измръзнали врабчета. Затова пък тайнствените папагали в Бруклинското гробище оцеляха след виелицата, както стана ясно три дни по-късно, когато отново се появиха невредими и взеха да кълват между гробовете. Още от четвъртък телевизионните репортери с печален глас и погребално изражение, характерни обичайно за свързаните с тероризма в далечни страни новини, предрекоха бурята през следващия ден и бедствия в края на седмицата. В Ню Йорк бе обявено извънредно положение и деканът на факултета, в който работеше Лусия, подчинявайки се на предупреждението, нареди преподавателите да се въздържат от провеждане на занятия. Във всеки случай за нея би било истинска авантюра да се добере до Манхатън.
Тя се възползва от свободния ден и сготви една неповторима, способна да изправи на крак дори мъртвец чилийска яхния, която повдига духа в нещастие и тялото в болест. Лусия караше пети месец в Съединените щати, хранеше се в университетското кафене и не проявяваше никакво желание да готви с изключение на един или два пъти, когато го стори, подбудена от носталгия или от желание да нагости някой приятел. За въпросната автентична яхния направи силен и добре подправен бульон, запържи лук и месо, свари отделно зеленчуци, картофи и тиква и накрая добави ориз. Използва всички съдове и примитивната кухня в мазето заприлича на сполетяна от бомбардировка, но резултатът си струваше и разсея чувството на самота, което я бе обзело, когато бурята взе да бушува. Тази самота, идваща преди като нежелан гост без предизвестие, от доста време стоеше изтикана в най-отдалеченото кътче на съзнанието й.