Достатъчни бяха първата целувка и всичко, което последва в онази нощ, за да се отдаде Лусия на младежки каприз, напълно задоволен от Хулиан. Поне за известно време. През първите месеци Лусия гребеше с пълни шепи всичко онова, което й бе липсвало в брака; този любовник я накара да се чувства обичана и желана, с него се върна към бурната младост. Отначало Хулиан също се радваше на чувствеността и веселието, но скоро емоционалното обвързване го изплаши. Пропускаше да се яви на срещите, пристигаше със закъснение или звънеше в последния момент, за да се извини, че не можеше да дойде. Изпиваше допълнителна чаша вино и заспиваше по средата на недовършено изречение или между две милувки. Оплакваше се от липса на време за четене и от накърняване на социалния му живот, дразнеше го вниманието, което отделяше за Лусия. Продължаваше да е старателен любовник, загрижен повече да дава, отколкото да получава, но тя усети, че се колебаеше; не се отдаваше вече на любовта и саботираше връзката им. Лусия се беше научила да разпознава любовното разочарование още щом то надигнеше уродливата си глава и вече не го понасяше с надеждата, че нещо щеше да се промени, както през двайсетгодишния си брак. Имаше повече опит и по-малко време за губене. Разбра, че трябваше да си тръгне, преди Хулиан да е сторил това, при все че много щяха да й липсват неговото неизчерпаемо чувство за хумор, игрите на думи, удоволствието да се събужда отмаляла в леглото до него, знаейки, че една прошепната дума или разсеяна милувка бяха достатъчни, за да се прегърнат отново. Скъсването се осъществи без драми и те си останаха приятели.
— Реших да дам почивка на разбитото си сърце — оповести на Даниела по телефона с тон, който не й се получи шеговит, както искаше, а полуразплакан.
— Какви са тези превземки, мамо. Сърцето не се чупи като яйце. А дори да беше яйце, нима не е по-добре да бъде счупено, за да се излеят чувствата? Това е цената на един добре изживян живот — отвърна безпардонно дъщеря й.
Няколко месеца по-късно в Бруклин Лусия я връхлиташе от време на време известна носталгия по Хулиан, но подобно на лек сърбеж по кожата, който не успяваше да я натъжи. Би ли могла да изживее друга любов? Не в Съединените щати, си мислеше, не беше типът жена, която привличаше американците, какво по-добро доказателство от безразличието на Ричард Боумастер. Не си представяше прелъстяване без хумор, ала чилийската ирония се оказваше непреводима и дори открито обидна за тези северняци. Англичанинът има коефициент на интелигентност колкото шимпанзе, каза на Даниела. Смееше се от все сърце единствено с Марсело — на късите му крачета и муцунка на лемур; това животинче си позволяваше да е самовлюбено и мрънкаше като съпруг.
Тъгата от раздялата с Хулиан се прояви в криза от бурсит в бедрата. Прекара няколко месеца с обезболяващи и с патешка походка, но отказа да иде на лекар, уверена, че възпалението щеше да премине, когато се излекуваше от мъката. Точно така стана. Пристигна на летището в Ню Йорк, накуцвайки. Ричард Боумастер очакваше да посрещне енергичната и весела колежка, която познаваше, но пред него застана някаква непозната с тромави ортопедични обувки и бастун, която издаваше звук на ръждясала брава, докато ставаше от стола. Ала няколко седмици по-късно я видя без бастун и с модерни ботуши. Нямаше как да отгатне, че чудото се дължеше на кратко завръщане на Хулиан.
През октомври, месец след настаняването на Лусия в мазето, Хулиан пристигна в Ню Йорк за някаква конференция и прекараха заедно великолепна неделя. Закусиха в „Льо пен котидиен“, разходиха се из Сентръл Парк бавно, защото тя си влачеше краката, и отидоха, хванати за ръка, на сутрешното представление на един мюзикъл в Бродуей; вечеряха в малък италиански ресторант с бутилка от най-хубавото кианти и пиха за своето приятелство. Съучастничеството им си оставаше свежо както в първия ден, без усилие възстановиха кодирания си език и двусмислените намеци, които само те двамата можеха да разберат. Хулиан се извини, че я бе накарал да страда, но тя съвсем искрено му отвърна, че дори не си спомняше за това. В онази сутрин, когато се срещнаха пред няколко големи чаши кафе с мляко и пресен хляб, Хулиан предизвика у нея своеобразна празнична топлота, желание да вдъхне мириса на косата му, да оправи яката на якето му и да му подскаже да си купи панталон по мярка. Нищо повече. Там, в италианския ресторант, под стола остана забравен и ненужен бастунът й.