— Госпожата се страхува от него. Смята, че може да инжектира свръхдоза инсулин на Франки или да го удуши.
— Този мъж трябва да е чудовище, щом жена му си мисли такива неща за него! — възкликна Лусия.
— И смята също, че госпожица Катрин се е готвела да му помогне.
— Това възможно ли е според теб, Евелин?
— Не.
— Каква ли причина би имал Франк Лерой, за да убие Катрин? — попита Ричард.
— Например, ако Катрин е разбрала нещо за него и го е шантажирала… — изказа предположение Лусия.
— Госпожицата беше бременна в третия месец — ги прекъсна Евелин.
— Така ли! Това е страхотна изненада, Евелин. Защо не ни каза по-рано?
— Опитвам се да не разпространявам клюки.
— От Лерой ли беше бременна?
— Да. Госпожица Катрин ми каза. Госпожа Лерой не знае.
— Може Франк Лерой да я е убил, защото тя го е преследвала, при все че подобен мотив изглежда доста неубедителен. Може пък да е било случайно… — подметна Лусия.
— Трябва да се е случило в четвъртък вечер или в петък сутрин, преди да отиде във Флорида — каза Ричард. — Това означава, че Катрин е починала преди четири дни. Ако температурите не бяха минусови…
Пристигнаха в Института „Омега“ около два следобед. Лусия им беше описала пищна природа, гора с много храсти, иглолистни дървесни видове и стари дървета, ала на много от тях листата бяха опадали и пътеката не беше толкова закътана, колкото очакваха. Ако имаше наблюдение или персонал по поддръжка, лесно можеха да бъдат забелязани, но решиха да поемат риска.
— Това е огромна площ. Сигурна съм, че ще намерим идеално място, където да оставим Катрин — каза Лусия.
— Има ли видеонаблюдение? — попита Ричард.
— Не. За какво са им камери на подобно място? Тук няма какво да се краде.
— Радвам се. А след това какво ще правим с теб, Евелин? — попита Ричард с бащински тон, с какъвто се обръщаше към нея от два дни насам. — Трябва да ти осигурим безопасност от Лерой и полицията.
— Обещах на баба, че така както съм си тръгнала, по същия начин ще се завърна — каза момичето.
— Но ти си заминала, бягайки от „Салватруча“. Как ще се върнеш в Гватемала? — каза Лусия.
— Това беше преди осем години. Обещанието си е обещание.
— Мъжете, които са убили братята ти, са мъртви или в затвора, най-вероятно. Никой не живее толкова дълго в тази банда, но в твоята страна продължава да има много насилие, Евелин. Въпреки че никой не си спомня вече за отмъщението към твоето семейство, едно младо и красиво момиче като теб е много уязвимо. Разбираш, нали?
— Евелин се излага на опасност и тук — намеси се Ричард.
— Не мисля, че ще я арестуват, защото пребивава нелегално. Има единайсет милиона имигранти в същото положение — отвърна Лусия.
— Рано или късно ще открият трупа на Катрин и ще започне подробно разследване, свързано със семейство Лерой. При аутопсията ще видят, че е била бременна и с ДНК тест може да бъде доказано, че е било от Франк Лерой. Ще научат за изчезването на колата и на Евелин.
— Затова трябва да отиде на възможно най-отдалечено място, Ричард — каза Лусия. Ако я намерят, ще я обвинят, че е откраднала автомобила, и могат да я свържат със смъртта на Катрин.
— В такъв случай и тримата сме загубени. Съучастници сме в укриване на доказателства, и то не какви да е, а труп, от който сме се отървали.
— Ще ни е нужен добър адвокат — отбеляза Лусия.
— Нито един адвокат, колкото и гениален да е той, не би могъл да ни измъкне от това задънено положение. Хайде, Лусия, изплюй камъчето. Сигурен съм, че вече имаш план.
— То е само идея, Ричард… Най-важното е да осигурим безопасност за Евелин, така че нито Лерой, нито полицията да я намерят. Снощи се обадих на дъщеря си и на нея й хрумна, че Евелин може да потъне в Маями, където живеят милиони латиноамериканци и работа има в излишък. Може да остане там, докато нещата се уталожат, и когато сме сигурни, че никой не я търси, ще може да се върне при майка си в Чикаго. Междувременно Даниела е готова да я подслони в апартамента си.
— Нима възнамеряваш да замесиш и Даниела в това! — възкликна скандализиран Ричард.
— Защо не? Даниела обожава приключенията и когато разбра в какво сме се забъркали, съжали, че не е тук, за да помогне. Сигурна съм, че и баща ти би направил същото.
— По телефона ли разказа на Даниела?
— По уотсап. Успокой се, човече, никой не подозира за нас, нямат причина да следят джиесемите ни. А и с уотсап няма проблем. След като оставим Катрин, ще качим Евелин на самолет за Маями. Даниела ще я чака.