Шерил прекарала остатъка от четвъртъка със свито сърце, очаквайки съпруга си, и следобед, когато той се прибрал, нямало нужда да му обяснява — той вече знаел. Катрин му се била обадила. Франк я сграбчил за косата, завлякъл я до спалнята и затворил вратата с трясък, от който стените се разтреперали; ударил я с юмрук в гърдите и й спрял дишането. Като видял, че безуспешно се мъчи да поеме дъх, се изплашил, че е прекалил, изритал я и отишъл побеснял в стаята си; в коридора се сблъскал с Евелин, която, треперейки, чакала да се притече на помощ на Шерил. Блъснал я и отминал. Евелин изтичала в стаята и помогнала на Шерил да си легне, нагласила я на възглавници, дала й успокоителни и й поставила ледени компреси на гърдите, страхувала се да няма счупени ребра, както тя самата, когато я нападнали бандитите.
В петък сутринта Франк Лерой излязъл много рано с такси още преди другите в къщата да се събудят, за да хване полета си до Флорида. Летището все още не било затворено, това щяло да стане два часа по-късно заради бурята. Шерил цял ден останала на легло, замяна от успокоителни и обгрижвана от Евелин, в упорито мълчание, без сълзи. През тези часове взела решението да действа. Мразела мъжа си и щяло да бъде истинска благословия той да се махне с тази Браун, но това нямало да стане по естествен път. По-голямата част от авоарите на Франк Лерой се намирала в сметки в чужбина, до които тя никога нямало да има достъп, но средствата в Съединените щати били на нейно име. Така бил решил той, за да бъде защитен в случай на проблеми със закона. За Франк най-добрият изход би бил да я премахне и ако все още не го правел, то се дължало на отсъствие на непосредствен повод. Трябвало да се отърве също и от Франки, защото нямал намерение да се натоварва с него. Бил влюбен в Катрин Браун и скоро щял да изпита спешна потребност да бъде свободен. Шерил не подозирала наличието на още по-силна причина, любовницата била бременна. Разбрала това едва след резултатите от аутопсията през март. Казала си, че трябвало да се изправи лице в лице със своята съперничка, тъй като било безсмислено да се опитва да постигне споразумение със съпруга си — те общували единствено по ежедневни въпроси и дори това предизвиквало насилие от негова страна, но Браун щяла да бъде по-разумна, когато осъзнаела предимствата на нейното предложение. Щяла да й предложи да се събере със съпруга й, тя щяла да му даде развод и да обещае, че ще мълчи в замяна на финансова осигуреност за Франки.
В събота излязла около обед. Болката от удара в гърдите и тръненият венец, който пробождал слепоочията й още от побоя в четвъртък, се били усилили, в стомаха си имала две чаши алкохол и висока доза амфетамини. На Евелин казала, че отива на терапия. „Едва сега започват да разчистват улиците, госпожо, по-добре си стойте тук спокойно“, я помолило момичето. „Никога не съм била по-спокойна, Евелин“, й отвърнала тя и тръгнала с лексуса. Знаела къде живее Катрин Браун.
Когато стигнала, видяла, че колата на Катрин била на улицата, значи възнамерявала скоро да излезе, след като не я била прибрала в гаража, за да я предпази от снега. В някакъв порив Шерил извадила от жабката пистолета на Франк, малък полуавтоматичен трийсет и два калибров „Берета“, и го пъхнала в джоба си. Както предполагала, ключът бил за входната врата и тя влязла безшумно.
Катрин Браун тъкмо се канела да излезе, нарамила платнен сак и облечена в спортен екип за фитнес. Изненадана, че неочаквано пред нея се изпречила Шерил, тя надала вик. „Искам само да поговорим“, казала Шерил, но жената я блъснала към вратата и започнала да я обижда. Нищо не вървяло така, както Шерил планирала. Извадила пистолета от джоба на палтото си и го насочила срещу Катрин с намерението да я принуди да я изслуша, но вместо да отстъпи, младата жена започнала да се смее предизвикателно. Шерил махнала предпазителя на пистолета и го сграбчила с две ръце.
— Глупава вещица! Да не мислиш, че ще ме изплашиш с жалкия си пистолет? Ще видиш ти, когато разкажа на Франк! — изкрещяла й Катрин.
Куршумът излетял сам. Шерил не разбрала кога натиснала спусъка и в разказа си се заклела пред Лусия Марас, че дори не се прицелила. „Куршумът я улучи в средата на челото съвсем случайно, защото така е било писано, защото такава е била моята карма и тази на Катрин Браун“, допълнила. Станало толкова мигновено, действието било толкова просто и изчистено, че Шерил дори не регистрирала шума от изстрела, нито отката на оръжието в ръцете си, изобщо не разбрала защо жената паднала назад, нито какво означавала черната дупка на лицето й. Нужно й било повече от минута, за да реагира и да осъзнае, че Катрин не се движела, да се наведе и проумее, че я била убила.