— Успокой се, момиче, нищо лошо няма да те сполети — й каза Лусия.
— Можеш да останеш да спиш тук. Положението не е толкова страшно, колкото си мислиш. Ще ти помогнем — добави Ричард.
— За момента имаме нужда да пийнем. Имаш ли нещо подходящо, Ричард! Бира, например? — го попита Лусия.
— Знаеш, че не пия.
— Предполагам, че имаш трева. Ще ни помогне. Евелин е капнала от умора, а аз умирам от студ.
Ричард реши, че не е време да се прави на светец, и извади от хладилника кутия с шоколадови бисквити. Заради язвата и главоболието от две години бе получил рецепта, с която можеше да си купува марихуана за терапевтични нужди. Разделиха една бисквита на три — две парчета за тях и едно, за да повдигнат духа на Евелин Ортега. Лусия прецени, че би било разумно да обясни на момичето свойствата на бисквитата, но то я изяде доверчиво, без да задава въпроси.
— Сигурно си гладна, Евелин. Покрай цялата бъркотия вероятно не си вечеряла. Трябва ни нещо топло — постанови Лусия и отвори хладилника. — Тук няма нищо, Ричард!
— В събота обикновено пазарувам за през седмицата, но днес не успях заради снега и котката.
Тя се сети за яхнията, от която беше останало малко в жилището й, но не събра смелост да излезе отново, да се спусне в катакомбите и да се върне, балансирайки по хлъзгавите стълби с тенджерата. С малкото неща, които намери в кухнята на Ричард, приготви препечени филии от безглутенов хляб и ги поднесе заедно с големи чаши кафе с мляко без лактоза, а в това време той се разхождаше напред-назад, мърморейки, а Евелин галеше гърба на Марсело със страстна отдаденост.
Три четвърти час по-късно тримата си почиваха, зареяни в блажена мъгла до запалената печка. Ричард се беше настанил на пода с гръб, облегнат на стената, а Лусия се излегна върху едно одеяло и сложи глава върху краката му. Такава фамилиарност никога не би била възможна в нормално време; Ричард не насърчаваше физически контакт, още по-малко с бедрата му. За Лусия това бе първият случай от няколко месеца, при който можеше да усети мъжки мирис и топлота, грубата тъкан на джинси до бузата си и мекотата на кашмирена жилетка на един хвърлей от ръката си. Би предпочела да е с него в леглото, но блокира този образ с въздишка, примирена, че ще трябва му се наслаждава облечен, докато си представя далечната възможност за напредък по криволичещата пътека на чувствеността. „Замаяна съм някак, трябва да е от бисквитата“, си каза. Евелин бе седнала на единствената възглавница в къщата и приличаше на миниатюрен конник с Марсело в скута си. Късчето бисквита оказа върху нея противоположен ефект в сравнение с въздействието й върху Ричард и Лусия. Докато те се бяха отпуснали със затворени очи, мъчейки се да стоят будни, Евелин, обзета от еуфория и заеквайки, накъсано им заразказва за трагичния път на живота си. Оказа се, че говори повече английски, отколкото бе показала в началото, но го забравяше, когато беше прекалено стресирана. За да бъде разбрана, пускаше в ход изненадващо красноречие на испанглийски — особена смес от испански и английски, която представляваше официалният език на много латинос в Съединените щати.
Навън снегът леко се сипеше над белия Лексус. През трите следващи дни, докато бурята не се изтощеше да вилнее на сушата и не се разнесеше в океана, животите на Лусия Марас, Ричард Боумастер и Евелин Ортега щяха безвъзвратно да се сплетат.
Евелин
Зелен, искрящо зелен свят, в който свирят комари, звучи крясък на какаду и шепот на полюшвани от лекия бриз тръстики, лепкаво ухае на зрели плодове, на пушек от дърва и печено кафе, по кожата и в сънищата се разлива топла влага — така помнеше Евелин Ортега малкото си село Монха Бланка дел Вале. Пламъци от цветове по боядисаните стени, по тъкачните станове на хората, във флората и по птиците, цветове и пак цветове, цялата дъга и още багри извън нея. И навсякъде, по всяко време — нейната вездесъща баба, нейната маминка Консепсион Монтоя: най-порядъчната, най-работлива и праведна от жените, според отец Бенито, който знаеше всичко, защото беше йезуит и потомък на баски — за негова гордост, — както сам отбелязваше с онази дяволитост, която никой не беше способен да оцени по тези земи. Отец Бенито бе обиколил много свят и Гватемала от край до край и познаваше живота на селяните, защото се беше свързал дълбоко с тях. За нищо не би заменил този живот. Обичаше своята общност, своето голямо племе, както го наричаше. Гватемала беше най-красивата страна в света, твърдеше, райска градина, галена рожба на Господ, но малтретирана от хората, и добавяше, че любимото му село е Монха Бланка дел Вале, което носеше името на националното цвете, най-бялата и чиста орхидея. Свещеникът бе станал свидетел на избиването на местното население през осемдесетте години, на системните изтезания, на общите гробове и изпепелени селища, където дори домашните животни не оцеляваха; на войниците, които с почернени със сажди лица, за да не бъдат разпознати, задушаваха всеки опит за бунт и всяка искрица надежда за други същества, също толкова бедни, колкото и тях, за да си стоят нещата такива, каквито са били открай време. Всичко това не само че не го ожесточи, напротив, смекчи сърцето му. Върху безсърдечните картини от миналото той наслагваше фантастичния образ на страната, която обичаше, безкрайното разнообразие на цветя и птици, гледките на езера, гори и планини, безоблачните небеса. Хората го приемаха като свой, защото в действителност беше един от тях. Говореха, че бе жив благодарение на чудо, сътворено от Богородица на Успението, закрилницата на нацията — как иначе да си обяснят, че според слуховете укривал бунтовници, че го чуваха да говори от амвона за аграрната реформа, а за много по-малки от тези провинения на други хора биха отрязали езика и изболи очите. Недоверчивите, каквито никога не липсват, тайничко говореха, че Богородица нямала нищо общо, че свещеникът сигурно бил от ЦРУ, ползвал се от закрилата на наркобосовете или пък бил ухо на военните, ала не се осмеляваха да споменават за това там, където той можеше да ги чуе, защото този баск с тяло на факир беше способен да им размаже носа с един удар. Същевременно никой не се ползваше с по-голям морален авторитет от този свещеник с остър език. Щом той уважава Консепсион Монтоя като светица, сигурно има защо, си казваше Евелин, при все че в резултат на дългото съжителство, труд и сън с баба си, тя виждаше в нея повече човешки, отколкото божествени черти.