За своето трийсет и три годишно съществуване организацията, възникнала в Лос Анджелис, бе разпростряла пипалата си и до други краища на Съединените щати, Мексико и Централна Америка с над седемдесет хиляди членове, отдадени на убийства, тормоз, отвличания, на трафик на оръжие, наркотици и хора, до такава степен прочула се със своята жестокост, че други банди възлагаха на нея най-мръсните си поръчки. В Централна Америка, където се ползваха с по-голяма безнаказаност, отколкото в Съединените щати или Мексико, гангстерите очертаваха територията си, оставяйки по своя път неразпознаваеми тела. Никой не се осмеляваше да се изпречи насреща им — нито полицията, нито войската. Съседите в квартала знаеха, че най-големият внук на Консепсион Монтоя се е присъединил към МС-13, но говореха за това шепнешком и при затворени врати, за да не си навлекат отмъщение. Отначало изолираха злощастната баба и другите й две внучета, никой не искаше да си докара беля до главата. Откакто живееха във време на репресии, бяха свикнали със страха и им беше трудно да си представят друг живот; МС-13 беше поредното бедствие, поредното наказание, че си жив, поредното основание да си предпазлив. Консепсион посрещна неприязънта с вдигната глава, без да дава вид, че забелязва мълчанието около себе си на улицата или на пазара, където ходеше всяка събота да продава тамалес[3] и дрехи втора ръка, изпращани от Мириам от Чикаго. Скоро Грегорио напусна района, престанаха да го виждат известно време и страхът, който предизвикваше в селото, понамаля. Имаше други, по-нeотложни проблеми. Консепсион забрани на децата да споменават по-големия си брат: „Няма защо да викаме нещастието“, ги предупреди.
Две години по-късно, когато Грегорио за пръв път се върна, имаше два златни зъба, обръсната глава и татуировки с формата на бодлива тел по шията, както и числа, букви и черепи по кокалчетата на пръстите. Изглеждаше пораснал с няколко сантиметра и там, където преди имаше кожа и кокали на хлапак, сега се виждаха мускули и белези на бандит. Беше намерил семейство и самоличност в редиците на „Салватруча“, не се налагаше да проси, можеше да си достави каквото пожелае: пари, дрога, алкохол, оръжие, жени, всичко му беше под ръка. Почти не си спомняше времената на унижение. Влезе в дома на баба си с тежки стъпки и оповести пристигането си с крясъци. Завари я да рони царевица с Евелин, докато Андрес, който почти не беше пораснал и изглеждаше по-малък за годините си, си пишеше домашните в другия край на единствената маса в къщурката.
Андрес мигом скочи със зяпнала уста от страх и възхищение пред по-големия си брат. За поздрав Грегорио го бутна ласкаво и го заклещи в ъгъла с няколко боксьорски хватки, излагайки на показ татуировките по свитите си в юмрук ръце. Сетне пристъпи към Евелин с намерението да я прегърне, но спря, преди да я е докоснал. В бандата беше усвоил недоверие и презрение към жените изобщо, ала сестра му правеше изключение. За разлика от другите жени, тя беше добра и чиста, още неразвило се момиченце. Замисли се за опасностите, които я дебнеха просто защото се беше родила жена, и се поздрави за закрилата, която беше способен да й даде. Никой нямаше да посмее да й навреди, защото щеше да му се наложи да се разправя с него и с бандата му.
Бабата успя да проговори и да го попита защо бе дошъл. Грегорио я изгледа с пренебрежение и след доста дълго мълчание отвърна, че е дошъл за нейната благословия. „Дано Господ ми го благослови — изломоти старицата така, както пожелаваше всяка вечер за внуците си, преди да си легнат, и добави шепнешком: — И дано Господ му прости.“
Младежът извади пачка кетцали[4] от джоба на широките си джинси, символично прихванати на височината на пубиса и ги подаде с гордост на баба си — първи принос към семейния бюджет, ала Консепсион Монтоя отказа да вземе парите и го помоли да не идва повече, защото давал лош пример на брат си и на сестра си. „Дърта скапана неблагодарница!“, изкрещя Грегорио и хвърли парите на пода. Тръгна си, като сипеше закани, и щяха да минат няколко месеца, преди отново да се отбие да види семейството си. В редките случаи, когато се появяваше в селото, причакваше братчето и сестричката си скрит на някой ъгъл, за да не бъде разпознат, в плен на онази несигурност, която носеше като кръст от детството си. Беше се научил да крие неувереността, в бандата се допускаше само демонстриране на самочувствие и мачизъм. Пресрещаше Андрес и Евелин в суматохата на излизащите от училище деца, подхващаше ги и ги повличаше към някоя тъмна уличка, където им даваше пари и ги разпитваше дали имаха вести от майка им. Девизът в бандата беше да се отърсят от всякаква привързаност, да отсекат с брадва всяка сантименталност; семейството беше обвързване, товар, никакви спомени, нито носталгия, да си мъж, а мъжете не плачат, мъжете не се оплакват, мъжете не обичат, мъжете се справят сами. Нужна е единствено храброст; честта се брани с кръв, уважението също се печели с кръв. Но противно на волята си Грегорио продължаваше да е свързан с брат си и сестра си заради спомена от споделените години. Обеща на Евелин празненство по случай петнайсетгодишния й рожден ден с разточителни разходи и подари велосипед на Андрес. Момчето няколко седмици го кри от баба си, но до нея достигнаха приказките на хората и тя го принуди да каже истината. Бабата го напердаши хубавичко за това, че бе приел подарък от бандит, нищо че му беше брат, и на другия ден продаде колелото на пазара.