Шефът на кабинета знаеше, че президентът е на крачка да избухне в неудържим гняв и реши да стъпва много леко:
- Сергията на търговеца не е никак близо до мястото на инцидента. Всъщност, оказа се, че се намирала в другия край на Багдад. По време на побоя той щял да е на работа, ако не бил платил солидна сума на един от братовчедите си, за да го замести.
- И защо го е направил?
- Защото някой друг му е платил още повече, за да си вземе почивен ден и да се навърта на около две пресечки от тържището на Ал Карим.
- Кой? И защо?
- Иракските сили за сигурност се опитват да изкопчат информация от него, но той твърди, че не знае нищо - отвърна Андерсън. - И преди да вмъкнете някоя забележка по повод ефективността на иракските сили за сигурност, имайте предвид, че те са дошли почти веднага на място и са отстранили екипа на ,,Ал Джазира“, преди да успее да заснеме лицето на нашия войник. Имаме късмет, че са го снимали в гръб.
- Кого го интересува, дори да му бяха хванали лицето в кадър? Нали са заснели парчето плат със звезди и ивици на ръкава му с размери два на три инча - отбеляза президентът, който още не беше убеден, че в цялата тази катастрофа има нещо позитивно. - Това им е било достатъчно.
- Вярно е - съгласи се Андерсън, - но фактът, че лицето не се вижда, определено ще ни спечели още малко време. - Време ли? Време за какво? Време, през което да се надява, че тази история ще заглъхне? Хич не разчитай на това. Станалото не е нещо, което можем да потулим. Не можем да се оправдаем с незнание. Хората са вбесени, Чък. Целият мюсюлмански свят се е вдигнал на оръжие. Те приемат случилото се като пряка атака срещу исляма и буквално жадуват за кръв. Поне четири правителства от региона отправиха молба да им предадем войника веднага щом го идентифицираме, за да бъде съден според ислямските закони. Не стига, че всеки незначителен имам от ислямския свят е издал фетва срещу него и срещу американските военни и Съединените щати като цяло, но някои от тях призовават Международния трибунал в Хага да съди човека за военни престъпления.
- Е, ако мюсюлманите искат да съдят нашия войник, ще трябва да се наредят на опашка, защото демократите от Капитолия вече настояха да се проведат изслушвания в Сената.
Президентът отново седна на стола и потърка слепоочията си с длани:
- Защо ли не съм учуден?
- Все пак сме в изборна година.
- И да не беше изборна година, все същото. И ние щяхме да ги атакуваме, ако те бяха на власт. Твърде пикантно е, за да се подмине просто така.
Той вдигна очи и попита:
- Кой е начело на атаката?
- Хелън Кармайкъл - отвърна Андерсън. - Нещо повече, иска изслушванията да се излъчват по телевизията.
- Защо ли и това не ме учудва?
- Не би трябвало. Тя търси начини да натрупа точки пред партията си, преди изборният екип на губернатора Фарнсуърт и Националният комитет на демократите да решат окончателно кой ще бъде подгласникът в листата им. Изненадващото обаче е, че тя инициира изслушванията в качеството си на член на Сенатската комисия по разузнаването.
Това вече изненада Рътлидж.
- Комисията по разузнаването? Това няма нищо общо с тях, дявол да го вземе? Защо не прехвърли изслушванията в Комисията по въоръжените сили?
- Защото според нас е надушила кръв във водата.
- Естествено, че е надушила кръв във водата. Ние кървим. Оттук нататък ислямските фундаменталисти ще използват непрекъснато видеоматериала на „Ал Джазира“ като успешен инструмент за вербуване. Хиляди мюсюлмански юноши, които иначе не биха влезли в редиците им, ще си задават въпроса: „Ами ако онзи американски войник беше пребил някого, когото обичам и на когото държа?“ Поднесохме им повода на тепсия. Ще ни трябват десетилетия, за да възстановим позициите си. Но това все пак не обяснява какъв интерес би могла да има Комисията по разузнаването към случая.
- Може би ще промените мнението си, когато разберете кой е американецът в репортажа на „Ал Джазира“ - вметна Андерсън.
Президентът се наведе напред.
- Къде се намира той сега? При военните? Те знаят ли кой е?
- Не е при военните и те не знаят кой е.
Рътлидж зачака, но след като Андерсън не каза нищо повече, умът му започна да претегля възможностите:
- Предполагам, че този човек не е свободен наемник, от чиито действия бихме могли да се дистанцираме под благовиден предлог?
- Нямаме такъв късмет. Ако беше наемник, всичко до сега да е приключило.