- Що за фирми?
- Бензиностанции, магазини за хранителни стоки, бюра за обмяна на валута, кредитни фирми и бюра за осребряване на чекове, пръснати по всички североизточни щати.
- Е, и?
- Е, та какво общо има между всички тези дейности?
Само след миг Харват отвърна:
- Пари в брой. Всичките боравят ежедневно с пари в брой.
- Бинго - каза Рейнълдс. - И освен това не подлежат на строг законодателен контрол, тоест, буквално са места за пране на пари.
- Или за заразяване на пари.
- Според списъка, който видях, тези хора имат фирми по цялата територия на САЩ, дори в Аляска. Освен ако нямаш вътрешен човек във финансовото министерство, не се сещам за по-сполучлив начин да злоупотребиш големи количества американска валута. Въпросът е обаче дали са могли да използват подправката на прах, за да заразят парите?
- Ако изхождам от наученото в Сикрет сървис - каза Харват, - с положителност.
- Как?
- Хартията на парите ни е с влакнеста структура и много лесно задържа всякакви вещества. Най-удачният пример за това е кокаинът. Статистическите данни сочат, че следите от кокаин заразяват четири от всеки пет банкноти в обръщение.
- Невъзможно - отвърна Рейнълдс. - В Америка няма толкова наркомани.
- Наркоманите може да са първоизточникът, но те представляват почти нищожно малцинство, когато става дума за замърсяване на банкноти. Когато прахово вещество като кокаинът се смели много фино, то лесно преминава от една повърхност на друга. Най-големите виновници за замърсяването на парите са банкоматите. Щом бъдат заразени, те разпространяват миниатюрни количества кокаин по всички банкноти, които биват изтегляни. Броячните и сортировачни машини като онези, които се използват в банките и казината, са също толкова опасни. Дори машините, изследвани в няколко банки на Федералния резерв, са показали различни степени на заразяване. В общи линии, една-единствена банкнота с миниатюрно количество вещество като кокаина може да инфектира цялата каса. А когато тези налични пари попаднат в броячна или сортировъчна машина, която прехвърля банкнотите, замърсяването се увеличава значително. Напълно логично е.
Рейнълдс отново погледна към Джилиън.
- Вие сте ученият. Какво мислите?
- Ако ме питате за личното ми мнение, това е ужасяващо. Но от чисто научна гледна точка е гениално.
След атаките от 11 септември Харват беше искрено възмутен от високите оценки на стратегическия гений на Ал Кайда. По същия начин и сега не му се понрави, че стратегията на терористите бе окачествена по подобен начин. Но все пак разбираше какво има предвид тя.
- Значи, това е приложима схема за инфектиране?
- Напълно - каза Джилиън. - Заразената валута би била съвършено средство за безпрепятствено разпространение. То може да окаже и негативен психологически ефект върху финансовите пазари по целия свят. Американският долар би станал буквално безполезен. Така Ал Кайда не само ще успее да унищожи маси от неверници, но и ще погуби американската икономика. С един куршум два заека.
Харват се обърна към Рейнълдс и попита:
- След колко време ще стигнем до склада?
- След още пет минути.
- Мобилният ви телефон защитен ли е?
- По-защитен от повечето телефони в кралството. Защо?
- В случай че не успеем да излезем от склада, Гари трябва да знае какво сме открили.
Щом Харват вдигна телефона до ухото си, погледът му се плъзна по страничното огледало на ленд крузъра. Един син мерцедес, който караше зад тях, свърна по малка пряка и в движението се вля друга кола, на три автомобила зад разстояние зад тях - същата, която ги бе последвала, когато напуснаха военновъздушната база ,,Рияд” и поемаха към главното шосе.
Слагайки длан върху долната част на телефона, той каза на Рейнълдс:
- Мисля, че си имаме компания.
ГЛАВА 84
Рейнълдс се довери на инстинкта на Харват. Без да дочака обяснения, извика на всички да се държат и направи рязък десен завой, последван от бърз ляв.
После измъкна едно уоки-токи изпод седалката си и помоли Харват да опише видяната от него кола. Щом получи нужната информация, той доближи устройството към устата си и каза:
- Син дрозд, тук Пеликан. Чуваш ли ме? Край.
- Кой е син дрозд? - попита Харват, като се огледа през рамо, за да види дали още ги следят.
- Един от хората ми. Казва се Зафир.
- Саудитец ли е?
- Не, пакистанец. Бивш военен и един от малкото, на които мога да се доверя в подобни случаи. Намира се на един покрив на същата улица, на която е складът, и държи района под око. След като отминем още една пряка, Зафир ще има ясна видимост и ще ни каже дали някой ни следи.