- Пеликан, тук Син дрозд. Прието. Край - разнесе се глас по радиостанцията на Рейнълдс. - Какво е положението? Край.
- Тук Пеликан. На път съм към склада. Възможно е да имаме опашка. Моля ти се, провери дали не ни следва бежов ,,Нисан Сентра” нов модел. Край.
- Нов модел бежов ,,Нисан Сентра”. Прието - отвърна Зафир. - Завий на дясно на ,,Ал Мусад” и още веднъж надясно на ,,Каир Ал Дин”. Чакай съобщение. Край.
- Прието. Край - каза Рейнълдс, след което подаде радиостанцията на Харват и се приготви да направи завоите.
След три минути Зафир се обади и ги успокои, че зад тях е чисто. Или Харват беше проявил свръхпредпазливост, или бяха успели да се отърват от опашката си. Нещо му подсказваше, че по-скоро второто е вярно. Не можеше да се отърве от неприятното усещане, че ще попаднат в ситуация, от която много трудно ще се измъкнат.
Рейнълдс отново взе радиостанцията от Харват, за да направи последна проверка. Зафир му съобщи, че складът е бил безлюден през целия ден. Макар паркингът да беше празен, Чип паркира тойотата на една пряка разстояние. Последното, което искаше, беше да привлече внимание.
,,Надхитрил съм ги веднъж - срам за тях. Надхитря ли ги втори път - двойно по-голям срам”, разсъждаваше мислено Рейнълдс, докато вадеше килимчето за молитви, което - както и при предишното му посещение - беше увито около тактическата му пушка ,,Регминтън” 12-и калибър. Предимството на тази втора визита беше, че ако собствениците на сградата не бяха сменили ключалките, Чип си имаше своя връзка ключове.
Тримата заобиколиха склада, за да влязат отзад. Рейнълдс пробва няколко ключа, преди да открие подходящия. Докато Харват го прикриваше със своя ,,Хеклер и Кох”, той извади ремингтъна от килимчето и двамата влязоха вътре крадешком, следвани от Джилиън. В края на коридора Рейнълдс вдигна ръка и започна да брои безмълвно с пръсти. На ,,три” нахлуха в офиса и го завариха напълно опразнен.
Всяко чекмедже на бюрото беше отворено и голо. Харват установи, че положението е същото и с шкафовете. Мястото беше пусто. Някой очевидно беше решил, че е най-добре да не чакат въоръжения западняк да се появи отново.
Махвайки с ръка към противоположната врата, Харват пое към склада и даде знак на Рейнълдс да го последва. Когато влязоха в широкото помещение, се оказа, че и то е празно. Вътре имаше само един разнебитен самотоварач с две спукани гуми, няколко изоставени палети и отпадъци. На пръв поглед, мястото никак не приличаше на доскоро претъпкан със стоки склад. Като се наведе, за да разгледа по-добре един от захвърлените предмети, Харват чу Джилиън да казва:
- Каквото и да правиш, не пипай нищо.
Той веднага отдръпна ръка. Джилиън, нахлузила чифт хирургически ръкавици, които бе открила в самолетната аптечка, започна да събира проби от склада в полиетиленови пликове за смет, взети от камбуза на чесната. През това време Харват продължи огледа на помещението.
В далечния ъгъл се натъкна на купчина катурнати палети. Изглежда, че в бързината предишните посетители на склада явно не бяха забелязали, че част от товара беше изпаднал от платформата. Харват подритна с обувката си палетите и откри голям картонен кашон, съдържащ военна униформа.
Без да забравя, че британците са подарявали на американските индианци одеяла, инфектирани с едра шарка, той повика Джилиън, за да извади дрехата с латексовите си ръкавици и да му помогне да я огледа добре.
Когато тя се доближи, Скот видя, че в полиетиленовите торби има доста събран материал.
- Виж това - каза тя въодушевено, като извади две еднакви бутилки с вода. - Мюсюлманска света вода от свещен извор край Мека.
Харват се втренчи в арабските символи на предния етикет и се изненада:
- Можеш да четеш на арабски?
Джилиън поклати глава.
- На задния етикет има надписи на английски и на още поне единадесет различни езика. Който и да е производителят, явно е износ. Ще трябва да изследваме водата. Може току-що да сме открили средството, чрез което османците са възнамерявали да доставят лек на преданите сунити.
- Само да можем да открием и извора - отвърна Харват.
Джилиън вдигна пред очите му и друг плик, който не посмя да отвори.
- Събрах и няколко пакета с вещество, което може да се окаже нашият неуловим инфекциозен агент. Но както вече казах, докато не го изследваме, не можем да сме сигурни.
Харват похвали работата ѝ, след което посочи кашона и я помоли да извади униформата.
- Какво е това? - попита тя, като я сложи върху един от палетите.