Разположен на по-малко от шейсет километра от свещения град Мека, градът също така бе дом и на военновъздушната база „Крал Фахад“, която подслоняваше, освен Пета бойна ескадрила на кралските военновъздушни сили на Саудитска Арабия, и радарния комплекс на саудитските ВВС за противовъздушна отбрана в западния регион. И двете подразделения отговаряха за защитата на въздушното пространство на кралството от вражески набези.
Пищните летни дворци бяха построени досами модерните военни комплекси и единственият липсващ елемент от патологичния саудитски идеал за населено място беше религията. Но в продължение близо сто години районът около Ал Таиф е бил главната крепост на ултраконсервативната уахабитска общност. В известен смисъл идването на уахабитските лидери тук беше като завръщане у дома.
Те пристигнаха с великодушно предоставения им частен чартърен полет, след като бяха надали недоволен вой заради нежеланието на кралското семейство да се срещне с тях в Рияд. Беше всеизвестно, че отношенията между династията и уахабитите са на ръба на катастрофата и доверието между двете страни се крепеше само на способността им да демонстрират мнима добронамереност в действията си.
Тъй като политическите интриги не бяха чужди на кралското семейство и то до голяма степен зависеше от тях, членовете му бяха решили да проведат срещата във вдъхващия най-голямо страхопочитание дворец - този на наследника на престола Абдула бен Абдул Азиз, фактическия владетел на саудитското кралство. Освен него присъстваха саудитският военен министър принц Султан бен Абдул Азиз и принц Наваф бен Абдул Азиз - министър на държавното разузнаване. Имаше голяма опасност разговорите да се разгорещят и Абдула искаше да има възможно най-малко очевидци на евентуалния сблъсък. Семейството му беше допуснало голямата грешка да отпуска така наречените протекционни фондове за изграждането на джамии и медресета и да допринася за осъществяването на други любими проекти на радикалите уахабити и на него му беше омръзнало от арогантните им действия. Именно те, а не кралското семейство, бяха създали пред света образа на съвременния ислямски тероризъм и в резултат на това бяха очернили не само репутацията на Саудитска Арабия, а и на целия мюсюлмански регион като цяло. Отсега нататък уахабитите щяха да слушат него, а не той тях.
При вида на различните войници, застанали в почетен шпалир, кацането на военновъздушната база „Крал Фахад“ напомни на Харват за пристигането на президента на борда на „Еър форс 1“ във военновъздушната база Андрюс, щата Мериленд.
Докато слизаха по стълбата на чесната, ги лъхна ранният утринен въздух: той беше хладен и осезаемо по-различен от този в Рияд. Джилиън беше прекарала цялата предишна нощ в анализи на пробите и в телефонни разговори със семейство Уиткоум и други служители на Военномедицинския институт по инфекциозни болести във Форт Детрик. Успоредно с техните дискусии екипи на ФБР и агенти на екипа за издирване на опасни материали бяха обискирали със съдебни заповеди склада на Касим Наджар, както и фирмите на всички бизнесмени от списъка, намерен от Рейнълдс в риядския склад на принц Хамал. Всичко, което будеше подозрения, беше поставено в херметични контейнери и транспортирано във Форт Детрик за по-нататъшен анализ. Въз основа на пробите от мозъчна тъкан, взети от елитната войска на Ханибал, семейство Уиткоум беше успяло да потвърди предположенията на Алън - бесът действително беше основен компонент на болестта и гвардията на Ханибал е била ваксинирана срещу него. Но противобясната ваксина само увеличаваше устойчивостта на хората към болестта, без да си осигурява стопроцентов имунитет срещу нея. Тази информация обясняваше защо една от привързаните към тавана жертви в полицейското управление в Асалаам - бивш ветеринар - е бил все още жив при пристигането на щурмовия отряд на бригадата „Страйкър“. Но част от пъзела продължаваше да липсва.
С надеждата да спечелят време, Военномедицинският институт и Центърът за контрол върху болестите бяха издали нареждане първите заразени с болестта пациенти да бъдат лекувани с хиперимунен противобесен серум. Вече се полагаха херкулесовски усилия да съберат достатъчно дози и да ги разпратят из цялата страна възможно най-бързо.
Междувременно Харват беше провел дълъг телефонен разговор с Гари Лоулър. Убеден, че стандартната противобясна ваксина им е спечелила време, Лоулър официално натовари Скот с две задачи. Агентът не само трябваше на всяка цена да открие източника и възможното лекарство за болестта, но и беше инструктиран да предотврати убийството на уахабитските водачи, което - според всеобщото мнение на политиците във Вашингтон - щеше да въвлече Саудитска Арабия в неразрешима революционна криза.