Американските военни и разузнавателни стратези от години се бяха подготвяли за опасността от преврат в Саудитска Арабия. Ако кралското семейство бъдеше свалено от власт, незабавно щеше да започне военна операция под кодовото название „Пясъчна буря”. Според плана американските въоръжени сили трябваше да отцепят източната саудитска провинция Ал-Хаза от останалата част от страната и да я поставят под американски контрол. Целта беше да се предотврати завземането на най-големите нефтени запаси в света от уахабитите. На този етап обаче имаше само един проблем. Но силните летни горещини щяха да превърнат в непосилна задача носенето на пълна бойна екипировка, предназначена за химическа и биологична война. Докато не бъдеха ваксинирани, нито американците, нито техните съюзници можеха да изпратят достатъчно войски за стартирането на „Пясъчна буря“.
Имаше и друг проблем. Въпреки липсата на доказателства и множество спорове около фиаското на американската операция за издирване на оръжия за масово поразяване в Ирак, Вашингтон разполагаше със сведения, че Саудитска Арабия е наляла над един милиард долара в пакистанската ядрена програма. Много от запознатите бяха готови да заложат кариерата си, че в замяна на щедрия си принос в научния напредък на Пакистан Рияд е получил ядрени оръжия, независимо че саудитците нехайно го отричаха.
Макар че на Гари Лоулър не му се щеше да товари Харват с още задачи, той нямаше избор. Да предотврати падането от власт на саудитската династия, беше точно толкова важно, колкото спирането на болестта.
Тъй като не беше наясно дали вътрешен човек не е замесен в заговора срещу кралството, Лоулър се боеше да свърже Харват с някой от американските храненици в дипломатическите или разузнавателните кръгове. Всички знаеха, че от канцеларията на саудитския престолонаследник поверителната информация изтича като вода през сито, така че едно обаждане от американския президент би било немислимо. А и щеше да им отнеме ценно време, докато намерят надежден човек, който би съдействал за въвеждането на Харват във висшите кръгове на кралството. Агентът обаче знаеше кой би могъл да свърши работата, и то достатъчно бързо - Чип Рейнълдс.
Подготвен от Харват какво точно да каже, Рейнълдс изигра най-силната си карта. Следвайки дума по дума предварителния сценарий, той се свърза с един от малкото му познати почтени хора в двора на престолонаследника. Чип се надяваше, че този човек не е свързан с опитите за сваляне от властта на династията Сауд и го помоли за незабавна аудиенция с принца. Предвид сериозността на предстоящата среща с уахабитите, съветникът прояви неохота дори да спомене за това пред престолонаследника, Рейнълдс продължи да настоява, насърчаван от жестовете на Харват.
Ако арабите ценяха и възнаграждаваха някое човешко качество, то това бе предаността. Рейнълдс не само бе спасил живота на член на кралското семейство, но и се беше доказал като отличен шеф на сигурността в „Арамко“. Ако бившият агент на ЦРУ действително имаше сведения за някаква заплаха за живота на принца, то съветникът нямаше друг избор, освен да му даде възможност да бъде изслушан.
Рейнълдс с неудоволствие прибягна до лъжа, за да получи достъп до принца, но знаеше, че това е единственият начин да се срещнат с него. След като изтръгна от съветника обещание, че няма да споменава за заговора на никой друг, освен на самия престолонаследник, Чип затвори телефона и заедно с Харват зачакаха отговор от Ат Таиф. Стори им се, че е изминала цяла вечност, когато най-сетне им се обадиха, за да ги уведомят, че принцът е готов да приеме Рейнълдс и двамата водени от него свидетели, за да чуе информацията от „първа ръка“.
След като тримата бяха настанени в един от бронираните джипове на Абдула, за да бъдат закарани до летния му дворец, Харват мислено се помоли принцът не само да им повярва, но и да се съгласи да предаде един от най-известните и опасни членове на кралското семейство.
ГЛАВА 88
- Мамка му - измърмори Рейнълдс, когато престолонаследникът и няколко други мъже влязоха в приемната зала.
Запознат със снимките, които Чип беше принтирал от тайното си флаш устройство, Харват беше зает да се вглежда изпитателно в лицето на всеки войник от Националната гвардия, поради което не обърна особено внимание на влизащите.
- Какво има?
- Вторият от края. Принц Азиз, министър на държавното разузнаване.
- Шефът на Фарук?
Рейнълдс кимна утвърдително и запази мълчание, докато мъжете не ги приближиха.