Въпреки че Джилиън беше крайно изненадана от второто условие, двамата ѝ спътници знаеха, че кралското семейство отправя подобно искане не за първи път. Когато елитните френски антитерористични части бяха освободили светия град от радикалните фундаменталисти през седемдесетте, те го бяха направили не като френски католици, а като последователи на исляма.
Щом церемонията по временно обръщане в ислямската вяра, осъществена на самолетната писта на военновъздушната база ,,Крал Фахад”, приключи, тримата се качиха на борда на хеликоптер ,,Блек Хоук UH 60” на кралските ВВС. Щяха да летят в компанията на отряд със специално назначение на Националната гвардия. Харват се увери, че хората от отряда, облечени в ,, градски камуфлаж”, бяха сериозно подготвени. Въоръжението им включваше 5.56-милиметрови щурмови пушки М4, 9-милиметрови автомати МР 5 на Хеклер и Кох и две снайперови пушки М700, от което става ясно, че специално подбраният екип на престолонаследника не беше за подценяване.
На по-малко от километър от площадката за кацане пилотът на хеликоптера се обади по радиостанцията, за да се увери, че местните сили за сигурност са на място. След като получи потвърждение, започна бързо спускане.
Щом доближиха портите на просторното имение на принц Хамал, разположено в промишлен район в прашните околности на Мека, придружаващите ги два щурмови хеликоптера АН 64 ,,Апачи” откриха масиран обстрел с неуправляеми ракети ,,Хидра 70”, а 30-милиметровите им оръдия яростно забълваха тежки снаряди.
Частите на Хамал бяха напълно неподготвени за подобна атака, но скоро се прегрупираха и отвърнаха на огъня. Закоравелите в битки муджахидини, които се бяха били в Афганистан както срещу съветските, така и срещу американските войски, предприеха светкавични бойни действия.
Преди хората в хеликоптера ,,Блек Хоук” да се усетят, ранното утринно небе се нашари с инверсионните следи от реактивни гранати. Макар пилотът да се опитваше с всички сили да избегне обстрела, една от ракетите уцели мишената си, откъсвайки витлото на опашката, и той се разкрещя на всички да се хванат здраво, при което машината се завъртя бясно около оста си.
Хеликоптерът се въртеше във вихрен танц, губейки височина, и твърдата, спечена земя в големия двор на Хамал бързаше да го посрещне. Харват чуваше стрелбата, но при невероятно силното въртене едва успяваше да задържи в стомаха закуската си, камо ли да определи посоката на изстрелите.
Хеликоптерът се блъсна в земята и обезопасените пружинни седалки само донякъде омекотиха сблъсъка, а в случая с Рейнълдс - никак. При удара кракът му се счупи.
Специалният отряд вече беше изскочил през вратата и беше открил огън, преди още Харват да си разкопчае колана. Той се втурна към Рейнълдс и понечи да види травмата му, но експертът по сигурността му махна с ръка, за да го отпрати.
Двамата с Джилиън възможно най-внимателно изтеглиха Чип от катастрофиралия хеликоптер и го облегнаха на стената на една голяма цистерна.
Като зареди 12 калибровия ,,Ремингтън” на Рейнълдс, Харват го подаде на Алкът и ѝ каза да държи главата си ниско, след което последва хората на престолонаследника.
Беше изминал няколко крачки, когато чу гърмеж и се обърна точно навреме, за да види как един от охранителите на Хамал пада по лице на прашната земя. Зад кълбо от синкав дим Джилиън вдигна палец в знак, че всичко е наред. Явно беше понаучила нещо от стрелбата по зайци в Корнуол. Спасяваше му живота за втори път.
Връщайки се отново в играта, Харват вдигна картечния пистолет МР5, който му бяха дали саудитските командоси, и нахлу в основната сграда. Докато настигне отряда, успя да повали трима охранители и да огледа лицата им в търсене на евентуална прилика с двамата издирвани ислямисти.
Командосите и Скот си поправиха път със стрелба през множеството въоръжени последователи на джихада, решени да защитават докрай онова, което се намираше в центъра на комплекса.
Когато проникнаха вътре, се натъкнаха на стълби, водещи към втория етаж, както и на врата, която вероятно криеше подземен проход. Запознат с влечението на терористите към тунелите, особено в случаи на обсада, Харват реши да последва частта от отряда, която пое по втория път.
Изстрелите по бравата и пантите на блиндираната врата не успяха да я отворят, затова експертът по експлозивите постави кумулативен заряд и се отдръпна заедно с останалите командоси. После се извърна, натисна едно копче и взривът изтръгна вратата от касата ѝ. Друг командос хвърли две шокови гранати по спускащото се надолу тясно каменно стълбище.