- Казахте, че този Аломари бил високопоставен - намеси се Пол Джексън, съветникът по националната сигурност на американския президент. - Доколко високопоставен?
- Аломари е протеже на Бен Ладен, който му възлага само най-отговорните и сложни операции. Особено обезпокоително е предположението, че този агент на Ал Кайда има връзка със случилото се в Асалаам, защото основното му задължение е да изглажда концепцията и да дирижира най-опустошителните нападения, замисляни срещу Съединените щати. Той е единственият човек в Ал Кайда, за когото се твърди, че мрази Америка повече и от самия Бен Ладен.
- Но откъде знаем, че Аломари и убитите учени имат връзка със случилото се в селото? - попита секретарят по вътрешната сигурност Драйхаус.
- Защото, освен че вероятно са били умъртвени от Аломари, споменатите учени са работели по строго засекретен проект към една институция в Бангладеш, наречена Ислямски институт за наука и технологии. Официалната мисия на института е да работи за подобряване на живота на мюсюлманите по целия свят чрез напредък в науката и технологиите, но от известно време насам подозираме, че това не са истинските му цели.
- Защо?
- Посещават го множество учени от ислямски страни, за които смятаме, че участват в тайни програми за разработка на химическо, биологично или ядрено оръжие. Всъщност един от директорите на института особено много обича да цитира доктор Широ Ишии, който е бил шеф на японската програма за биологично оръжие по време на Втората световна война. Ишии твърдял, че ако едно оръжие е достатъчно значимо, че да бъде забранено, значи то заслужава да бъде включено в арсенала на една страна.
Държавният секретар Дженифър Стейли попита:
- Господин директор, имаме ли сигурни доказателства, че този институт е свързан по някакъв начин с тайни оръжейни програми?
- Да.
- Каква е връзката?
- Джамал Махмуд.
- Кой е Джамал Махмуд? - поинтересува се Драйхаус.
Вейл погледна към президента и когато Рътлидж кимна с глава, обясни:
- Той е пакистански ядрен специалист. Преди две-три години в един тренировъчен лагер на Ал Кайда открихме проектирана от него система за разпръскване на антракс. ЦРУ участваше в екипа, който помогна за проследяването на Махмуд и задържането му извън Карачи. Така и не успяхме да намерим доказа неговите твърдения, че проектите му са били откраднати.
- Все още не виждам връзката.
- И Махмуд, и А. К. Хан - бащата на ислямската бомба - продавал ядрени тайни на Иран и Либия - са посещавали не само учените, но и големи спонсори на Ислямския институт за наука и технологии.
Държавният секретар протегна длани пред себе си, сякаш да претегли чутото, и каза:
- Значи, от една страна, имаме сериозна мистериозна болест, регистрирана единствено в отдалечено иракско село, и от друга, високопоставен агент на Ал Кайда, убил група учени, свързани с някаква ислямска изследователска организация. Още не виждам връзката.
Генерал Кърът премина към следващия слайд на лаптопа и отвърна:
- Няколко дни преди хората от Асалаам да започнат да се разболяват, Халид Шейх Аломари е бил забелязан да прекосява иракско-сирийската граница на по-малко от четирийсет и пет километра от селото. Имаме основание да смятаме, че Асалаам е бия жив тестов обект за вируса.
Това беше достатъчно. В залата не остана нито един човек, който би могъл да пренебрегне връзката с Ал Кайда.
- Това било, значи - констатира Джексън. - Ал Кайда вече участва активно в надпреварата за разработване на биологично оръжие.
Кърът представи организационна схема на Ал Кайда. Снимките на убитите и пленените от терористичната групировка бяха задраскат с наклонена черта или червен хикс.
- За съжаление така изглежда. Нанесли сме им такива значителни щети, че прибягват до все по-отчаяни ответни мерки. В известен смисъл сме ги принудили да поемат в радикално нови посоки, една, от които е сферата на химическата и биологичната война. Използват Ирак и Афганистан като оправдание за употребата на всякакви оръжия, до които могат да се докопат, за да ни прогонят от земите на мюсюлманите.
- Господи - отрони Драйхаус. - На това му казвам ответен удар. Изглежда, всяко действие, което предприемаме, независимо дали е успешно или не, се връща при нас с двойно по-опустошителна сила.
Това бе мисъл, която се въртеше в главите на всички присъстващи.
- Доброто, което вършим там, далеч надхвърля лошото - възрази държавният секретар.
- Надявам се - отвърна Драйхаус. - Но ако трябва да бъда откровен, опасявам се, че загубите ни скоро може да вземат превес над всякакви възможни победи.