- Абу Гариб беше голям гаф. Без съмнение. И тази работа с „Ал Джазира“ има потенциала да се превърне в нещо още по-лошо…
- Потенциал ли, Чък? Нямам представа как изглеждат нещата от твоята камбанария, но тази работа не просто има потенциала да се превърне в нещо по-лошо. Това е катастрофа. И то грандиозна.
- Признавам, че не изглежда добре, но искам да ви напомня, че както вие сам казахте, още не разполагаме с всички факти.
- Войникът е американец. Това е единственото, което има значение - каза президентът. - Не водим тази война срещу тероризма във вакуум. Всяка наша крачка се следи от целия свят. Всяко наше действие има безброй последици. Отнема ни години да постигнем някакъв реален напредък в този регион и само няколко мига, за да го изгубим.
- Съгласен съм - отвърна Андерсън, - но въпреки дългата историческа памет на мюсюлманите, не мисля, че Съединените щати са длъжни да носят на врата си бремето на кръстоносните походи. Америка дори не е съществувала през XI век. Тези походи са били предприети от Европа.
Президентът се облегна на стола си и погледна към тавана:
- Няма значение. В тяхното съзнание ние сме продължение на Европа. Всичко, което прави Западът, независимо дали става дума за Европа или Америка, е взаимосвързано. Седем минути или седем века - за тях това е без значение. Те ни виждат в едни и същи краски. Отчайващо е, но начинът на мислене на тези хора не е като нашия.
- Никой няма нашия начин на мислене. Ние притежаваме неповторим дух и точно той прави Америка уникална. Свободата, демокрацията, човешките права… и готовността ни да употребим сила, когато се налага, за да опазим тези идеали - това е определящо за нас. Хванете, който и да е мъж или жена от някоя улица в Близкия изток и им дайте възможност да изберат дали да останат в родината си, или да започнат живота си от нулата в САЩ с правата и свободите, полагащи ни се по закон, и те винаги ще изберат добрата стара Америка. Може да горят знамето ни за пред камерите, но им хвърлете шепа зелени карти във въздуха и те ще започнат да се избиват, за да се докопат до тях.
- Чудя се какво ли смята да прави „Ал Джазира“ с този видеоматериал - каза президентът, като отново насочи погледа си към шефа на кабинета.
- Темата с „Ал Джазира“ изобщо не ми се подхваща. Дори да идем там и да им раздаваме одеяла, лекарства и корани с позлатени корици, пак ще намерят начин да ни очернят.
- Напълно си прав - съгласи се Рътлидж, - но липсата на журналистическа почтеност в „Ал Джазира“ е тема, която вече ми е дотегнала. За какво искаше да говорим?
- Предполагам, че разговаряхте с принц Абдула? - поинтересува се Андерсън.
Президентът кимна с глава.
- А слухът, за който споменахте, е, че човекът, пребит от нашия войник, е обикновен продавач на плодове, нали?
Президентът отново кимна.
- Е, вече не е само слух. Той действително е обикновен продавач на плодове.
- Фантастично - вдигна саркастично ръце президентът и се изправи зад бюрото си. - Нямаше как да е някои терорист от списъка с най-търсените, нали? Би било твърде лесна Не можахме да отстраним от сцената някои известен наемен убиец, за да засилим доверието към нас в района!
- Дори човекът да беше известен терорист, струва ми се, от външнополитическа гледна точка, надали бихме желали събитието да бъде заснето от камери - отговори Андерсън, наблюдавайки крачещия напред-назад президент.
- Знаеш какво имам предвид. Доверието към нас там е толкова крехко, че е достатъчно да го вдигнеш срещу електрическа крушка, за да видиш, че направо прозира. Говорим за това, че сме справедлива нация - нация, която спазва законите. Страна, в която хората са невинни, докато не се докаже вината им. Но това са само думи, нали? А кое е по-красноречиво от думите?
Образите. А кои образи се гледат по целия свят от всеки, който си е включвал телевизора през последните осем часа? Тилът на американски войник, който смазва от бой иракски зарзаватчия.
Каква сцена. Все едно са ги подбирали на кастинг. Униформен американски редник и типичен местен гражданин с тюрбан на главата за по-голяма правдоподобност.
- Всъщност нарича се куфия, сър, а не тюрбан. Има разлика.
- Зная, че има разлика. Няма нужда да ми казваш - изръмжа Рътлидж. - Гледал съм репортажа.
- Разбира се. Извинете, сър.
- Искам да кажа, че няма да минем само с приказки. Ще трябва да проверим всички. От най-низшия редник до хората, работещи в тази сграда. По дяволите! Да се случи точно когато нещата тръгваха в правилната посока.