- Може би ще промените мнението си, когато разберете кой е американецът в репортажа на „Ал Джазира“ - вметна Андерсън.
Президентът се наведе напред.
- Къде се намира той сега? При военните? Те знаят ли кой е?
- Не е при военните и те не знаят кой е.
Рътлидж зачака, но след като Андерсън не каза нищо повече, умът му започна да претегля възможностите:
- Предполагам, че този човек не е свободен наемник, от чиито действия бихме могли да се дистанцираме под благовиден предлог?
- Нямаме такъв късмет. Ако беше наемник, всичко до сега да е приключило.
- Тогава е оперативен агент, тика ли?
Андерсън кимна.
- Член на елин от отрядите за преки действия, упълномощени от Департамента по отбраната и Белия дом.
- От ЦРУ ли е?
- Не мисля, че е добре да знаете пешо повече на този етап. Има опасност Кармайкъл да започне да издава призовки и несъмнено на една от тях ще е изписано вашето име.
- Моето име? Но защо, по дяволите?
- В момента самолетът С 130, с който го превозваме, е на път към военновъздушната база ,,Андрюс”. Ще кацне по-късно вечерта. На сутринта ще се проведе подробен разбор на инцидента и след това ще дойда при вас да поговорим. А междувременно ви препоръчвам да стоите настрана от всичко това.
Рътлидж познаваше шефа на кабинета си от достатъчно дълго време, за да се довери на преценката му. Да предпазва президента от непредвидени политически последствия беше част от работата на Андерсън.
- Само до сутринта и нито минута повече - каза - Рътлидж - А Кармалйкъл знае ли, че човекът е при нас?
- Не мисля. Още не - отвърна Андерсън.
- Знае ли кой е той?
- Заловила се е сериозно със случая и обръща всеки камък по пътя си.
- Е, щом човекът е при нас, трябва да поемем инициативата и да контролираме развитието на тази история. Не ме е грижа за изборите. Не може заради тях да заложим авторитета на президентството. Ще постъпим както трябва. Ако се наложи оперативният агент да се жертва в името на всички, значи точно това ще направи - отсече президентът.
Андерсън поклати глава и се присегна към вибриращото на хълбока му “Блекбъри”.
- Може да размислите, щом разберете за кого говорим.
- Искаш да кажеш, че познавам този човек?
Андерсън не отговори. Беше твърде зает да чете полученото съобщение.
- Чък, зададох ти въпрос - настоя президентът. - Познавам ли този човек?
Шефът на кабинета вдигна поглед и отвърна:
- Извинете господин президент. Ще трябва да продължим разговора по-късно. Наложително е да се явите незабавно в заседателната зала.
Глава 8
Белият дом,
Заседателна зала за извънредни ситуации
За двайсет минути заседателната зала се напълни с хора и въздухът натежа от напрежение. Изправен пред нова терористична заплаха Белият дом беше превключил на пълна бойна готовност.
- Дами и господа - започна президентът. - Изглежда, че имаме доста натоварен дневен ред, така че бих искал да започнем веднага Моля всички да заемат местата си.
Присъстващите се вслушаха в призива и в залата настъпи унило затишие. Президентът кимна на председателя на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили генерал Ханк Кърът.
- Благодаря ви, господин президент - отвърна Кърът, който се изправи и започна обръщението към залата. - Преди два дни военнослужещи от Трета мотострелкова бригада „Ароухед” на Втора пехотна дивизия на американската армия, базирана във Форд Луис, щата Вашингтон, и в момента дислоцирана в Мосул, Ирак, реагирала на сигнал, според който трима американски християнски хуманитарни служители внезапно са прекратили контактите с организацията си и са в списъка на изчезналите. След като стигнали до отдалеченото село край границата със Сирия, където са били базирани служителите, войниците се натъкнали на нещо невиждано до сега. Обобщен доклад по случая ще направи полковник Майкъл Тренбърг, ще кажа, че той е ръководител на Военномедецинския научноизследователски институт по заразни болести във Форт Детрик, щата Мериленд. Повикахме го, защото в института се намира водещата лаборатория на Департамента на отбраната за разработка на медицински контрамерки, ваксини, лекарства и диагностични инструменти за защита на американските въоръжени сили от агенти на биологично оръжие и естествено възникващи заразни болести. Като изключим Центъра за превенция и контрол на болестите в Атланта, единствено институтът разполага с лаборатория за биосигурност от четвърта степен в страната. Това дава възможност на екипа на полковник Тренбърг да изследва високорискови вируси в максимална биологична изолация. Мисля, че с това изчерпах представянето. Полковник Тренбърг?