Всяко чекмедже на бюрото беше отворено и голо. Харват установи, че положението е същото и с шкафовете. Мястото беше пусто. Някой очевидно беше решил, че е най-добре да не чакат въоръжения западняк да се появи отново.
Махвайки с ръка към противоположната врата, Харват пое към склада и даде знак на Рейнълдс да го последва. Когато влязоха в широкото помещение, се оказа, че и то е празно. Вътре имаше само един разнебитен самотоварач с две спукани гуми, няколко изоставени палети и отпадъци. На пръв поглед, мястото никак не приличаше на доскоро претъпкан със стоки склад. Като се наведе, за да разгледа по-добре един от захвърлените предмети, Харват чу Джилиън да казва:
- Каквото и да правиш, не пипай нищо.
Той веднага отдръпна ръка. Джилиън, нахлузила чифт хирургически ръкавици, които бе открила в самолетната аптечка, започна да събира проби от склада в полиетиленови пликове за смет, взети от камбуза на чесната. През това време Харват продължи огледа на помещението.
В далечния ъгъл се натъкна на купчина катурнати палети. Изглежда, че в бързината предишните посетители на склада явно не бяха забелязали, че част от товара беше изпаднал от платформата. Харват подритна с обувката си палетите и откри голям картонен кашон, съдържащ военна униформа.
Без да забравя, че британците са подарявали на американските индианци одеяла, инфектирани с едра шарка, той повика Джилиън, за да извади дрехата с латексовите си ръкавици и да му помогне да я огледа добре.
Когато тя се доближи, Скот видя, че в полиетиленовите торби има доста събран материал.
- Виж това - каза тя въодушевено, като извади две еднакви бутилки с вода. - Мюсюлманска света вода от свещен извор край Мека.
Харват се втренчи в арабските символи на предния етикет и се изненада:
- Можеш да четеш на арабски?
Джилиън поклати глава.
- На задния етикет има надписи на английски и на още поне единадесет различни езика. Който и да е производителят, явно е износ. Ще трябва да изследваме водата. Може току-що да сме открили средството, чрез което османците са възнамерявали да доставят лек на преданите сунити.
- Само да можем да открием и извора - отвърна Харват.
Джилиън вдигна пред очите му и друг плик, който не посмя да отвори.
- Събрах и няколко пакета с вещество, което може да се окаже нашият неуловим инфекциозен агент. Но както вече казах, докато не го изследваме, не можем да сме сигурни.
Харват похвали работата ѝ, след което посочи кашона и я помоли да извади униформата.
- Какво е това? - попита тя, като я сложи върху един от палетите.
- Горната част от униформата на САНГ - намеси се приближилият се до тях Рейнълдс.
Терминът не говореше нищо на Джилиън.
- Това е акроним - обясни Харват. - Първите букви от Националната гвардия на Саудитска Арабия. Гвардията се състои от представители на племената, предани на саудитското кралско семейство, и отговаря за защитата му от редовната армия на страната и от всеки друг, който може да се опита да го свали от власт.
- И какво търси подобна униформа тук?
Харват се сети какво му бе казал Калъчкъ: „Убийството на най-видните членове на саудитското кралско семейство няма да доведе до всеобщо негодувание по улиците. По-скоро хората ще танцуват от радост. Вместо това, кралското семейство ще избие върхушката науахабитското движение…“ Сега вече знаеше как ще се получи.
- Трябва да се махаме оттук.
- Имам всичко необходимо - каза Джилиън, като отново преметна никаба върху лицето си и го закопча, събра всичките пликове с проби и се приготви за излизане.
Рейнълдс включи бутона за предаване на радиостанцията си, за да получи сведения от Зафир относно положението извън склада, но не получи отговор на повикването си.
- Син дрозд, тук Пеликан. Чуваш ли ме? Край - каза той за втори път.
Неприятното усещане под лъжичката, което беше изпълнило Харват, докато влизаха в склада, се завърна с двойна сила.
Макар да не беше вчерашен, Рейнълдс реши да провери дали радиосигналът не среща трудности при преминаването през стените от пенобетон и реши да опита с клетъчния си телефон. Когато екранът показа, че сигналът е отличен, подозренията му, че са в беда, се потвърдиха. Зафир не беше човек, който би напуснал поста си.
Активирайки гласовото набиране на телефона си, Рейнълдс изрече:
- Зафир, мобилен.
След няколко сигнала „свободно“ телефонът прехвърли Чип в гласовата поща на пакистанеца. Той само погледна Харват и Алкът, без да каже нищо. Всички бяха наясно, че са загазели.