Всички прозорци бяха затъмнени и те бяха напълно слепи за онова, което би могло да става отвън.
- Ще се оттеглим през същия вход, през който ще пробваме друга врата? - попита Харват.
Рейнълдс подозираше, че цялата сграда е обсадена и излизането през която и да било врата би било равносилно на самоубийство. Ако питаха него, най-подходящ беше изходът, който се намираше най-близо до неговия ,,Ленд Крузър”. Това означаваше или да се върнат през офиса, или да минат през вратата, която беше на двайсет стъпки вдясно от тях. И в двата случая вече не можеше да разчита, че Зафир ще им помогне със снайпера си от покрива.
- Да излезем през тази - посочи той вратата вдясно от тях.
Когато стигнаха до нея, Рейнълдс видя, че е заключена. Той започна да търси подходящия ключ от връзката, когато Харват го сграбчи за ръката.
- Какво правиш? - изненада се той, опитвайки се да се отскубне.
- Виж - отвърна Харват, като посочи чифт едва забележими жици, които изчезваха зад касата на вратата.
Рейнълдс погледна нагоре и ги видя.
- Какво, по дяволите…
Харват проследи жиците и установи, че те водят към огромни пакети пластичен експлозив С4, които на свой ред бяха свързани е дистанционни детонатори.
- Явно са ни очаквали.
- Не нас - поправи го Рейнълдс, докато оглеждаше устройствата, - а мен. Знаели са, че ще се върна и са искали да ми натрият носа.
- Е, това е сериозно натриване на носа.
- Наказват ме заради това, че без позволение очистих един от тях.
- Наказват ни - поправи го Харват.
Рейнълдс се насили да се усмихне.
- Можеш ли да го обезвредиш? Нищо не разбирам от експлозиви.
- Не съм сигурен - отвърна Харват, докато изучаваше устройството. - Това не може да е единствената врата с монтирани жици. Шансът да ни гръмнат точно с нея е едно към шест.
- Трябва да проверим другите врати.
Харват пое вратите в дъното на склада, Рейнълдс - в предната част, а Джилиън провери прозорците. Когато отново се събраха, тя каза:
- По всички прозорци са прокарани жици.
Рейнълдс използва ръкава на своята дишдаша, за да попие потта от челото си, и добави:
- Същото е и при предните врати.
- И при задните - заключи Харват, - с една малка разлика.
- Каква?
- Когато сме влизали през вратата на офиса, сме задействали системата. Сега е активирана.
- Значи, няма проблем, стига да не се опитаме да излезем през някоя врата или прозорец, нали? - осведоми се Джилиън.
- Така изглежда - отвърна Рейнълдс. - Всички изходи са свързани един с друг. Отворим ли един от тях, ще експлодира всеки заряд в сградата. Тук сигурно има достатъчно С4, че да гръмне половината квартал.
Харват ги погледна и каза:
- Имаме и още по-голям проблем.
Джилиън и Рейнълдс го погледнаха.
- До офиса има заключено с катинар електрическо табло. Успях да открехна вратата достатъчно, за да надникна вътре.
- И? - поинтересува се Рейнълдс.
- Открих активиращото устройство на системата.
- Да го обезвредим тогава.
- Не бързай толкова - спря го Харват. - Капакът на таблото също е с жици. Ако го отворим повече, ще гръмнат зарядите.
Джилиън остави торбите на пода и вдигна безпомощно ръце.
- Направо страхотно. По-лошо от това - здраве му кажи.
- Всъщност това е само част от проблема. Другата част е таймерът.
Глава 85
Притискайки буза до стената, Харват успя да надзърне под капака на електрическото табло и да прочете числата на цифровия таймер. Оставаха им по-малко от десет минути.
С пенобетонната си конструкция складът беше истински бункер. Да пробият изход в тавана, беше изключено, тъй като нямаха стълба, за да се качат толкова нависоко. Но дори и да имаха, не се знаеше дали покривът не е армиран като останалата част от сградата. Трябваше да има друг начин.
Поглеждайки бегло към малкото разпилени предмети в склада, погледът на Харват се спря върху вилковия самотоварач. В ума му веднага започна да се оформя план. С двете спукани гуми нямаше как да го подкарат нанякъде, още по-малко през някоя от стените, но той можеше да им послужи по друг начин - като тяхна собствена импровизирана бомба.
Харват запази идеята за себе си, докато не огледа машината по-отблизо. Още отдалеч личеше, че не е електрически модел. Според показателя за нивото на горивото, беше дизелов и резервоарът му беше наполовина пълен. Той намери кутията с инструменти, отвори я, но вътре имаше само ролка армирана лента и метален чук тип „кози крак“ с разцеп за вадене на пирони.